The HATEs

Part 7

  След като работния ми ден свърши, аз се прибрах. Исках да спя и да си почивам, но не можех. Сърцето ми не искаше да почива. Джони се беше прибрал в стаята си, пишейки домашни. Беше сложил малкия да спи, а дори се учуди от прибирането ми. Не беше очаквал да съм в къщи толкова рано. Усмихна ми се широко и тихичко се изниза от стаята. Двамата бързо се насочихме към долния етаж, където да си поговорим. Брат ми беше забелязал промените в държанието ми и сега беше притеснен. Искаше да знае, какво става с мен. Гледаше ме притеснено и за миг дори имах усещането, че той по-голям от мен.

-Ди, ще ми обясниш ли какво става?- бавно започна той.- Държиш се странно и онова момче. Какво стана с него? И в парка...

-Ако разбирах какво се случва, можеше и да ти обясня.- засмях се безрадостно аз.- Не познавам този човек, но той ме познава.

-От социалните ли е?- лицето му се промени веднага.

-Какво!?- заекнах аз веднага.

-Онзи ден идва един мъж от социалните. Каза ми, че си на изпитателен срок...

Ума ми спря да функционира за миг. Точно сега ли бяха решили да се бъркат в живота ни. Точно в момента, в които бях объркана и си личеше. Не ми стига Хейт, а сега и социални служители. Бяха говорили с Джони, което значеше само едно. Все още възнамеряваха да ми ги вземат. Все още не се бяха оказали от идеята си, да ги пратят в други семейства. Какво можех да направя срещу тях аз.

-Какво ти каза мъжа, малък?- тихо попитах аз.

-Че ми е приятел и иска най-доброто за мен. Че ти не можеш да се справяш с нас и ще е най-добре за Дани да отиде при ново семейство.

-За Дани...- повторих аз невярващо.

-Казах му да се разкара.- усмихна се малкия едва.- Пуснах и една сълза.

Загледах се в момчето пред мен. Беше пораснал твърде бързо, твърде скоро. Помагаше ми в отглеждането на брат ни, помагаше ми всячески. Имаше същите очи, като на мама. Светло кафяви, понякога сменящи леко цвета си. Ако не бях боядисала косата си в червено, щеше да е точно същия нюанс на лешниковото. Толкова млад, но все пак така умен. Дори имаше бенка на същото място като мен. Точно зад ухото, скрита от всички. Как може някой да допусне дори за миг, че ще се откажа от него. Но очите му не ми харесваха никак. Той беше малък, очите му трябва да блестяха и да прави глупости. Не да се тревожи за малкия си брат.