The HATEs

Part 64

   Не можех да усетя крайниците си, но знаех, че трябва. Това беше нещо, което не трябваше да правя в момента. Нито да припадам, нито да реагирам остро. Кимнах бързо и спрях да слушам останалите. Март усети, че темата трябва да приключи. Все едно не съм научила толкова важно нещо. Все едно не съм научила повече за семейството си в това изречение, отколкото за половин година. Март е имал сестра, която определено не му е било любимка. Мо и Ма са имали брат...Последното дори не искам да си го спомням. Не знаех, нито едното, нито другото. Усещах много неща в момента, но и докосвах още толкова. Гейб не откъсваше очи от мен, ужасен от това, което съм научила. Всички някак си се умълчаха. Всички си спомняха. Не бях единствената, която е загубила някого.

   Може би просто никой не искаше да говори за тези, които са загубили. Продължаваха напред, както се изрази Краля. И все пак, можеше да се спомене. Да каже нещичко, каквото и да е. Не смеех да се обърна или да погледна когото и да е. Март отново се зае с посрещането на момчетата. Мо също участваше в този разговор. През това време можех да видя как сестра й гледа моя партньор. Вероятно и тя не е знаела. Това беше ужасно. Не брат, нито сестра...съпругата му. Господи, а той беше толкова млад. Вероятно са били младоженци. Вероятно я е обичал с цялото си сърце. 

   Усещах, как изведнъж искам да плача. Да плача вместо него, да плача с него. Да го прегърна и да го оставя да удави болката си. Сега разбирам толкова много неща, може би го разбирам малко по-добре. Докосването правеше всичко останало. Страха да се сближиш с някого, страха, да не го загубиш пак. Да отнемат човека, с когото си се подготвял да прекараш живота си. Дори не мога да си го представя. Не искам да си го помисля. Толкова болка, толкова мъка... Гейб не беше пожелал да ми каже. Вероятно не бяхме толкова близки, колкото ми се искаше.

- Какво пропуснахме?- засмя се Кай, наливайки си отново.

- Не виждам ухиления...- вметна Тод, замръзявайки всички.

   Ма, дори и да се беше държала досега, вече не можеше. Тя стана от масата и напусна. Никой не я винеше за това. Новината за Гейб й беше дошла тежко, също като на мен. А сега й напомняха и за Смайли. Предполагам всеки човек има онзи странен детектор. Без доказателства, без думи и действия, той знае неща. Онзи детектор, които ти казва, че има някой, който чувства същото като теб. Можех да разчитам на този детектор в момента. Знаех, че Виолетка има тайна. Същата, която аз толкова старателно пазех преди време. Нашия човек-магнит - Гейб. Как успяваше да привлича всички около себе си.