The HATEs

Part 68

      Това беше един от много цветните дни в живота ми. Знаете ли, че имало нещо, в което Мо не е професионалистка. Аз го разбрах в днешния ден. Не съм сигурна как се получи, но тя ме нави да излезем от имението. Въоръжени със ролери, ние атакувахме улиците. Или те нас, ако трябва да сме честни. 

   Оказа се, че моята дъщеря /нали такава ми се водеше/ има доста ядове. Колегите й не харесваха факта, че ученищите я обожават. Никой не харесваше факта, че тя беше избрана за най-готина учителка. ПЕТА ГОДИНА ПОДРЕД!!! Когато ми разказваше, за опитите да саботират уроците й, ми идеше да взривя училището. Исках да убия проклетия директор и всички дърти изперкали даскалки. Тя беше здравия разум в мен, спирайки ме да го правя. Най-после разбрах, причините тя да се интересува толкова от случващото се между мен и Гейб. Имаше нужда да мисли за други неща, не за своите проблеми.

   Беше ми се сторило, че тя обръща повече внимание на околните от преди. Мислех си го тайно,  но вече съм сигурна в това. Затова днес двете решихме да караме. Гоооляма грешка. Март щеше да ме убие, когато разбра. Естествено се отказа, когато видя на какво приличам. Така се спуснахме по един баир, които тя избра. Едната се гмурна в тревата, другата се опита да пробие бетона.  И двете не успяхме. Ще си спестя унижението, като спомена само, че сега куцам. Толкова ми е подут глезена, че едва си обувам обувката.

   Гейб и Март не спряха да се смеят с мен. Не можех дори да седна на лаптопа да пиша, бях си ожулила китката точно на онова място. Затрух си геймърския белег, правейки го на рана. Забавно...нали. Гейб ми се смя повече от необходимото, а Мо не спря да ми повтаря, че това е кармата. Да, гледах как тя се гмурка в тревата и затова паднах и аз. Полага ми се.

 - Ето ти идеален повод да караш Гейб да те носи.- смееше се Мо, докато седяхме на една от пейките и си почивахме.

 - Няма да му се обадя! Мога да ходя и сама.- инатях се аз.

 - Възползвай се и го извикай да те прибере.

 - Няма да стане. Напълно съм си самодостатъчна.

 - Голям си инат.- засмя се тя.

 - Не по-голям от теб..- изсумтях аз, слагайки си ледения сок на коляното.

   Дам, този сок беше оцелял в падането. Вероятно той беше причината да се натъртя. Опитах се да го опазя цял и непокътнат. Отстрани вероятно съм приличала на статуята на свободата. С високо вдигнат леден сок в ръката. Ами... такъв и живота. 

 - Дай да се обадим тогава на Алекс. Той може да те вземе със скутера си.- смееше се Мо.

 - Стига-а-а, не си търся превоз.- мръщех й се аз през усмивката си.

   Вечерта вероятно нямаше да мога да спя от болка, но сега нямаше да го покажа. Толкова ме болеше, че не усещах крака си, а мускулите ми вибрираха не престанно. Но тя беше добре, нямаше й нищо. Толкова беше сладка с късата си поличка и клинчето отдолу. Като момиченце от някое аниме, което е излязло на разходка. Покарахме мъничко, като си почивахме на абсолютно всяка пейка, все пак о ще беше топло. Забавен ден, които ще ми излезе през носа. 

   Късната вечер щеше да е още по-интересна от това. Искате ли да знаете причината, ще ви кажа. Обещахме си да излезем навън. Рязкост, която щеше да се запомни. Имаше един от нашите клиенти, които ни покани на негов концерт. Постепенно много от семейството се измъкнаха, оставайки само Март и Мо, мен и Гейб. Искате ли да знаете, какво щеше да се случи, когато ние пием повечко. Ще разберете, но в следващото ми включване. Сега ме боли толкова много ръката, всеки път, щом напиша и една буква. А уж съм умряла...не е честно.