The HATEs

Part 15

Отново направи същото, както Март предната вечер. Спря се на едно смразяващо дъха изказване и млъкна. Колкото и търпеливо да стоях и да го чаках да продължи, той не го правеше. Мълчеше и се беше затворил в своя собствен свят на мисли. Колкото и любопитно да ми беше, какво му се врътка в ума, друго беше по-важното. Прокашлях се веднъж, след това отново, но без абсолютно никакъв резултат. Господин дългокоско продължаваше да мълчи.

 - Какви по-точно ужасни неща?- промърморих тихичко, но той дори не ме чу.

   Продължаваше да си стои тихичко и напълно мълчаливо. Гледаше някъде далеч пред себе си и вероятно виждаше нещо. Каквото и да беше то, не му допадаше. Спокойното му лице, сега беше изкривено и напрегнато. Онизи сини очи, сега бяха по-дълбоки, по-тъмни. Беше се отдалечил в такава спетен от тук, че се заруднявах да го върна. Дори не е усетил, че гуглата му падна. Косата му го закачаше, но след време самотно се предаваше. Гейб бе отлетял някъде в спомените си. Дори не съм сигурна, откъде зная това. Докосването, нали така беше? Глупости на търкалета.

 - Блу!- малко по-силно подвикнах аз, подритвайки подметката му.

 - Без грубости, ако обичаш.- отвърна ми той, все едно нямах никаква причина да го правя. Все едно съм го ритнала, само защото ми е било скучно.

 - О, добре дошъл обратно. Как беше пътуването в космоса?- подсмихнах се аз тихо, опитвайки се да не показвам цялата ирония на гласът си.

 - Забавна си, знаеш ли? Бях се замислил за нещо много сериозно.- промърмори той и отново млъкна.

 - Та, говореше за ужасни неща, които можели да се случат...- подкани за незнаяйно кой път аз.

 - А, вярно.

 - Та...- имам усещаното, че скоро щях да загубя и мъничкото си останало търпение покрай този индивид.

 - Ами. Ако не се присъединиш към нас, може наистина да има ужасни последствия.

 - Това вече го каза!- този път подвикнах леко и отново го сритах в подметката.

 - Ди, не очаквай да имам всички отговори на света.- сериозно ме отряза той, без да ме поглежда.

 - Окей, тогава ми кажи за Хейтс. Тук поне може и да знаеш нещо.- смръщих се аз още по-силно.

 - Това е моето и твоето семейство. Ние сме четирима, заедно с теб. Март е нашия лидер, а аз съм момчето за всичко. Баща ми ме нарича Фък бой, но това е друга тема. Не мисля, че ще е подходящо за теб да знаеш защо.