The HATEs

Part 56

   Три дни ми бяха необходими, за да извоювам своята победа. Толкова дни преследвах Март, умолявайки го да пусне само отбора на Блондитата. Това сме ние с Гейб и всъщност говоря за новата мисия. Понякога се чудя, защо аз разказвам тази история, когато толкова не ме бива в това. Оу, да, защото някой трябва да разкаже...вероятно.

   Тази мисия беше толкова приятна и лесна. Три прости стъпки: Пътуване, работа, прибиране. Март отново възнамеряваше да прати Мейдж и Вей, но аз бях доста убедителна. Нямах търпение да свърша нещо, а това беше прекрасна възможност. Трябваше да пътуваме около четири часа с Тайга, а след това да останем да нощуваме там. Останалото беше малка тайна, поне за сега... да не ви развалям удоволствието. Когато най-накрая навих Хейт Год - бати, преливах от удоволствие. 

   И ето ни тук, Гейб изобщо не се притеснява да превишава скоростта, а аз се наслаждавам. Бях се научила да се отпускам и не само. Въпреки каската, аз с удоволствие усещах вятъра в косите си. Държах се напълно естествено за шофьора и дори не се смущавах. Разбира се, не посмях да мърдам много ръцете си, където не трябва. Току- виж се смутил и загубил контрол. Какви ги говоря, та мотора се управляваше напълно сам, просто не ми стиска. Минахме няколко града, спряхме да пием по нещо, докато заредим гориво. Прекрасно пътуване, които вероятно щях да запомня за дълго. Когато достигнахме до морето, просто вече не можех да се стърпя. Гледката беше прекрасна, компанията повече от приятна. Надигнах крака и ги увих около кръста на партньора си. След това пуснах ръце и се отпуснах. Сърцето ми щеше да изскочи от удоволствие, ако имах такова. За малко да подскоча, когато усетих ръцете на Гейб. Вероятно се притесняваше, да не би да се изхлузя, но все пак... това бяха моите крака. 

 - Искаш ли да стъпиш на седалката? Ще те държа.- провикна се той, карайки ме да се върна веднага в първоначалното си положение.

- ТИ ЛУД ЛИ СИ!?!?! ДА СТЪПЯ!?!?!

   Тази моя реакция очевидно го забавляваше много. Сигурна съм, че предпочиташе, когато се страхувах от това возене. Искаше отново да върне момента, в които аз имах страхове. Чувстваше се по-добре, нали. Сигурна съм, че усетих как се стъписа, когато го обвих с крака. 

 - Хайде!- изсмя се той силно.- Бъзла!

   Край! Това беше! Стиснах с две ръце рамената му и се надигнах. Вече определено щеше да изскочи сърцето му, ако имах такова. Стипах с единия крак, а след това с другия. Очите ми бяха огромни, но нямаше да му позволя да спечели. Щях да се справя. Усещах как мускулите на ръцете ми се напрягат, докато се изправях. После той хвана краката ми, а Тайга продължаваше напред. Изпънах гърба си, което беше най-трудното нещо. После всичко друго изчезна. Вятъра издуха мислите, страховете, притесненията. Разперих ръце и се отпуснах. Усещах, как той ме държи и не ми трябваше нищо друго, спокойно можех да разперя ръцете си и да полетя. Толкова беше приятно това усещане, толкова прочистващо. Махна всички пречки, които имаше. Всички бариери, всички ... всичко.