The HATEs

Part 32

Сутринта, докато все още се излежавах, чух вратата. По принцип единствения, който ставаше след мен беше Март. Нормално е с неговото заспиване по светло, да стане късно, нали. Дори не отворих очи, вероятно беше Мо. Тя редовно се шмугваше при мен, опитвайки се да разбере любовта ни с възглавницата. Това беше толкова страстна и искрена любов, която тя не проумяваше. Затова и правеше тези свои проучавия поне два пъти седмично. Присламчваше се тихичко, точно както сега и се шмугваше при мен. Не мога да разбера, как не открива очарованието в топлото легло. Кое му е хубавото да ставаш рано. Все така, без да отварям очи, аз леко помръднах, гушкайки се в нея. Няма по-добър начин да й докажа теорията си. Сложих ръка отгоре й и се сгуших тихичко, с лека усмивка. Вероятно беше свикнала, защото този път не се засмя смутено.

   За нейна участ, аз обичах този нейн смях, беше толкова сладък. Пък и вече се бях поразбудила мъничко. Размърдах пръсти, започвайки да гъделичкам коремчето й едва. Тя не се предавеше, беше тихичка. Тихичко се подсмихнах и реших да използвам финалната си, най-силна тактика. Когато тя откажеше да се поддаде на гъделичкането ми, аз сменях начина. Вдигнах глава леко, забивайки я във врата й. Това винаги действаше безотказно. Лекичко захапвах кожата й, а тя започваше да се смее и да се измъква. Но не, отново ударих на камък:

- Оу, значи днес няма да ми бягаш..- подсмихнах се аз, започвайки да я гъделичкам с носа си.

   Толкова приятно се бях сгушила в момента, че дори можех да прекарам така деня. Пъхнала главата си в извикваха между врата и рамото й, гушнала я едва с ръката си. Косата й ме гъделичкаше леко по лицето, усещах и познатия ми аромат. Дори още не способна да отворя очи. Усетих, как тя се помръдва и лекичко се размести. Яввно днес тя щеше да гушка мен, а не обратното. Наместих се на рамото й и се подсмихнах, тя свикваше все повече с мен. И тогава най-после усетих наистина аромата й. Силен и мъжки, точно като на....

   Рязко отворих очи, без да помръдвам и сантиметър. Мо нямаше толкова дълги ръце, нито толкова твърдо коремче. Мо не миришеше така и определено .... не беше тук в момента. Леко помръднах ръка, подбутвайки с показалец корема, на които се подпирах. Беше като бетонена стена и не беше на Мо. Усещах, как ръката, която също не беше на Мо, едва се докосваше до мен. Все още усещах косите, които бяха по-къси от нейните. Ума ми все още беше в процес на събуждане, затова смятах толкова бавно. Бавно, прекалено бавно се помръднах, обръщайки лице към това, което не беше на Мо. И ето, че разултата от уравнението се появи. ГЕЙБ!!! Ако мога да прибаря още няколко удивителни, пак няма да ми стигнат.