The HATEs

Part 22

   Гледаше ме толкова усмихнат и доволен, а аз започвах да се тревожа. Само по представата си за него до тук, вече знаеш за какво говори. Щом не беше кола, имаше само един възможен вариант. Нещо, което Гейб Хейт би карал, нещо опасно. Дори  не бях забелязала, когато излизахме. Не бях и чула, кога е дошъл. Джони вече бе излязал отдавна за училище, ако ходеше изобщо. В нас не трябваше да има никой по това време. Приближавайки се до къщата, аз най-после видях с какво ще се придвижваме. Как досега  не съм го забелязвала, когато е идвал до магазина. Дали беше паркиран наблизо, когато ме чакаше отвън.

   Точно това, което бях очаквала, наистина. Голям черен мотор, паркиран встрани от вратата. Как не съм го забелязала предния път. Изцяло вечер, с няколко червени ивици. Защо дори това не ме очудва, очаквах да има червено. Погледнах към Гейб и очите ми останаха в него. Начина, по които го гледаше беше жесток. Все едно вижда първата си любов и е толкова щастлив. На лицето му имаше съвсем лека усмивка, а очите му бяха заключени напред. Толкова си личеше, че е горд с притежанието си. Явно мъжете можеха да смятат не само колите си за женски същества. Беше очевидно, колко Гейб обича мотора си.

- Здравей, момиче.- прошепна той едва, приближавайки се към машината.- Липсвах ли ти?

   Точно подсмихнала се, слънцето проблесна в лицето ми. Бях готова да се пожегувам с него, но сякаш мотора му отвърна. Ха? Фара му примигна, а аз го помислих за слънцето. Но Гейб все още не го беше запалил. Беше опрял длан на резервоара и му говореше. Обясняваше на мотора, че ще се срещне с мен. Е, вече се чувствах странно. Това беше на ръба на абсурда. Да ми се стори, че мотора му намига с фар.

- Ди, можеш да се приближиш.- спокойно ми каза той, все едно щях да влизам в клетка с лъвове.- Хайде.

   Просто не можех да му разваля удоволствието. Беше толкова, толкова... спокоен и отпуснат. Направих крачка напред и наистина сякаш влизам при лъв или по-точно тигрица. Лисната до съвършенство, блестяща на сто места едновременно. От по-близко, можех да видя, че това не са лайсни. Това бяха рисунки, прекрасни червени рисунки. Огньове и черепи, малки и реалистични.  Направих още една крачка и разчетах надписа под емблеката, която липсваше. Разбира се, че ще пиша HATE, какво друго можеше да пише. Дори не можех да отгатна каква марка беше, нека просто се примиря със Хейт.