The HATEs

Part 66

   Целия следобед се занимавах с моята собствена коса. Исках напълно да променя вида си, исках, да се почувствам като нов човек. Първо се подстригах, след това я боядисах, а после, я оформих още малко. Накрая вече не беше нищо подобно на досегашната ми коса. Тъмночервена, почти кървава, за да замести кърпата ми. Може би това щеше да е хубаво нещо, нямаше да съм като Гейб. Също така нямаше да съм руса като него. Вече имах симпатичен, тънък бретон, който се извиваше наляво. Както и цялата ми коса всъщност. От дясно почти не оставих такава, а отдясно беше дълга. Отново извита от дясно - наляво, разбира се. Над дясното ми ухо, това с обеците, бях трети номер. А на всичко отгоре, там си направих и раета, така да се каже. Виждаха ми се новите обеци и се чувствах добре в кожата си. Чувствах се като преродена и някак си, малко по-злобна. 

   Докато си стоях на стола, оглеждайки постигнатото, неочакван гост се появи на вратата. Март за първи път се решаваше да ми повери косата си. Вярно е, че бях способна, но той не я оправяше често. Усмихна се и тихо седна, без да каже и дума. Стоеше на стола, готов за операцията и ме гледаше в огледалото. Странно беше, но не съм сигурна, за какво искаше да говори с мен. Той не би дошъл тук, без основателна причина. Дали усещаше, дали чувстваше. Без да откъсва очи от мен, той започна да ми обяснява какво иска. Само малко скъсяване, само обиране на връхчетата. Същата прическа, дълъг бретон, заграден от две ленти. От двете страни на главата му, косата беше колкото моята вдясно сега. Работа за по-малко от пет минути.

- Преди пет години, аз имах сестра.- заговори той тихо, отпуснал се назад. Вече бях започнала с операцията.- Беше ужасна болка в задника, но си я обичах. Кралицата на драмата, беше ми като дъщеря. Родителите ми работиха в друг град и така нататък. Аз се грижех за малката си сестра.

   Кимнах, разбирах какво има предвид. И то толкова добре. Родители, оставили детето си на другото дете. По-малко е толкова разглезено, толкова нахално и себично. Точно това беше историята на сестра му. Жадна за вниманието на всички. Съчинявала си истории, за да е център на вниманието. Съчинени болести, за да я носят на ръце. Нямаше нужда да ми говори повече, разбрах го на второто изречение.

- Тогава Вселената реши да се намеси. Събудих се една сутрин и Мо беше надвесена над мен. Познатата процедура, но аз бях много по-рязък от теб. Не повярвах на нито една дума. След това срещнах Маши, но резултат нямаше. Докато не стана онова. Изведнъж родителите ми имаха само едно дете. Тя никога не беше съществувала и нашето семейство беше напълно различно. Те все още работиха в чужбина, но бяхме заможни. Имахме страхотна къща и аз бях златното им момче.- той се изсмя безрадостно.- Малката ми козичка никога не беше раждана.