The HATEs

Part 72

   Сутринта Март се беше събудил първи и започна да стяга багаж за два дни. Не бях сигурна, какво се случва, но май не трябваше и да питам. Хвърлях му въпросителни погледи, но той не казваше нищо. Натовари раницата си на колата и ни се усмихна. Той защо ни се усмихва. Някак си, незнайно как, ние се бяхме строили пред него. Той май щеше да ни раздава заповеди сега, нали? Погледна Мо и само й кимна, какво ли си бяха казали... ще питам после Гейб, щото не можех да гадая изобщо.

 - Ей, педал.- погледна ме той строго.- Искам да пазиш кучката ми, докато ме няма.

 - Не наричай Мо така!- наежих се веднага аз.

 - Той говори за Тоди, за мен не му пука....- престорено се натъжи кралицата

 - Не е вярно, знаеш, че се шегувах, Джудже такова...

   Най-после я целуна и я стисна в себе си, докато продължи със задачите. Гейб получи поредната купчина дърва за цепене и да ме наглеждал. Защо му е да ме наглежда незнам, но все пак.... Тоди трябваше да прескочи до съседния град по работа. Кай му се падна да успокоява Уинчестър, нашия полтъргайст. Много симпатично и сладко духче, което поне веднъж седмично се депресираше и започваше да вилнее. Ма щеше да придружи Мейдж и Вей на мисията им. Всеки получи нещо, а той така и не каза къде отива. Никой не питаше, затова и аз не можех. Фък.

 - Педераси такива, гледайте да не срутите къщата, докато ме няма.- провикна се той, докато се качваше в колата.- Мразя ви!

   Вероятно можете да си преведете, какво значи това на нашия език. Беше мило, особено когато го казваше много рядко.  Звяра потегли с пълна газ и аз най-после погледнах останалите. Всеки се насочваше нанякъде, а аз веднага поех подир Гейб. С него бяхме в повече от странни отношения. Нито имаше нещо между нас, нито пък нямаше... някак си, приели сме това, което е станало, но не го признаваме в същото време. СТранно, нали? Еми и ние сме Хейтс, няма как да не е така.

 - Къде отива? Защо не каза нищо?- веднага започнах да разпитвам аз, пълна с любопитство.

 - Отива до Германия.- подсмихна се Гейб, спирайки се на мястото си.

 - Какво пък ще прави там? Работа... не, ако беше по работа, нямаше да ми се подсмихваш така. Кажи миииии! Флъфиии...- започнах да досаждам аз.

 - Ако ми помогнеш с дървата, ще ти кажа.- засмя се той, оголвайки зъбките си.

 - Ама това не е честно. На теб го поръчаха.- скръстих ръце аз, но все пак веднага си запретнах ръкавите.- Не е честно....