Предстои ми да изрека най-голямото клише в живота си. Затова ще си поема дълбоко въздух и ще го изстрелям на един път. Сутринта не бях сигурна нито къде съм, нито как съм се озовала там. Отворих очите си и наистина не знаех нищо. Главата ми не беше в лошо състояние, но гърлото ме болеше страшно много. Още преди да се опитам да си спомня какво е ставало усетих нещо странно. Не бях сама в леглото си. На втория оборот на двигателя в главата ми осъзнах, че това дори не е моето легло. Трети ми проясни, че също така съм без дрехи и отново всичко ме боли. Тогава една съвсем мъничка представа се надигна в мен и погледна наоколо. Тази стая ми беше почти толкова позната, колкото и моята собствена. Нямаше смисъл да се оглеждам и да се питам къде съм. Вече ми беше напълно ясно къде и кой спи до мен. Интересно, нали?
Съвсем леко се помръднах, колкото отново да мога да се наместя в ръката му. Беше повече от удобно, беше си живо блаженство, ако го погледнем честно. Щях да го изчакам да се събуди и да видим, колко помни моя партньор. Имам едно съвсем мъничко съмнение, че няма да е сигурен коя съм дори. Горкия, пи доста повече от нормалното му количество. Е, няма как да му се сърдиш, всички се отпуснахме АМА наистина. Не съм сигурна, но помня няколко откъслечни фрагмента, които бяха повече от забавни. Музиката беше умряла за момент, а ние с Мо започнахме да барабаним по масата си. Можете ли да познаете, кое е това, което сме започнали. Два удара, пляскаш, два удара, пляскаш. Забавното беше, че след нас постепенно се присъединяваха още и още хора. WE WILL ROCK U!
Какво друго се опитва да изплува от мочурището на спомените ми? Мо спря да усеща краката си по едно време и се настани на пода. Аз се присъединих към нея, носейки пепелника с мен. Март също се присъедини, а след това дръпнах и Гейб към нас. Той вече беше доста подвластен на желанията ми и наистина седна. Появиха се няколко познати, които се присъединяваха към импровизирания ни бивак, но не оставаха за дълго. Помня също, че шокирахме една млада двойка отвън. Докато Март изяждаше Мо, ние с Гейб излязохме на въздух. Това май беше преди да се раздадат шотовете. Бяхме започнали да се шегуваме по възможно най-мръсния начин. Спомням си ясно, че ме беше качил на раменете си по едно време. Да, определено бях пищяла по това време.
Какво друго помня от снощи. Бях приватизирала властта над лаптопа по едно време, онзи, които пускаше музиката. Спомням си много добре, че пуснах специален поздрав за Гейб и двете с Мо се бяхме вживяли много. "Това ли е кое искаш? Което наистина мечтаеш?!", част от текста, които пеехме на горкия човек. Наложи му се да слуша фалшивото ми пеене и не толкова фалшивото на Мо. Мхм, по едно време се усетих и започнах да му го шепна мръснишки. Даже му повлия, ти да видиш. Спомням си, че Март приклещи жена си в тоалетната на заведението. Точно й беше направил онзи запазен мъжки номер, слагайки двете си ръце на нивото на лицето й и... и дойде един от шефовете и им се скара. Много се смях, определено ми се искаше да го видя. Но по-ясно беше друго.
