The HATEs

Part 61

   Някъде около полунощ, нещо нетактично ме събуди. Очевидно Гейб вече нямаше абсолютно никакви притеснения да влиза в стаята ми. Напълно нормално, ако трябва да сме честни. Какво имах повече да крия от него. Усетих, че леглото ми се движи и отворих половин око. Бях спала няколко часа, които ми бяха дошли толкова добре. А сега някой си подскачаше на леглото ми. Беше си се излегнал и си подскачаше, опитвайки се да ме събуди. Изръмжах му, но не спря. Исках да спя още, но нямаше да се получи, нали..

- Мммм?- събрах една буква в изречение аз.

- Скучно ми е. Март не иска да тренира с мен.- промърмори той, навеждайки се към лицето ми на съседната възглавница.

 - ии?- простенах аз, въпреки, че ми беше ясно.

- Хайде, размърдай се.- продължи да ме разбужда той.

- Аз какво ще получа?- присвих очи аз, гледайки го лошо.

- Ще тренираш, шорти!- засмя се той. Толкова беше пълен с енергия.

- Не ме наричай така...- изръмжах тихо, почти бях будна.

- Хайде, Фродо! Набий ме.

   Това беше точката. Най-много от всичко ме запалваше този прякор. От доста време бяхме наясно, че не обичам да го казва. Имах си неразбирателство с моята височина, а сега той го използваше срещу мен. Мразя да ми напомнят, че съм ниска. Особено той! Прави го по начин, по които ми се иска да го набия. Да го ступам, да го съборя на земята, да го оставя без дъх. И после да му се извиня.... Да фък, нещо с мозъка ми не е наред. В момента, в които чух това неговото Фродо, аз най-после помръднах. Понечих да го цапна, но уви. Естествено, че го беше очаквал. Разбира се, че нямаше как да се получи. Аз бях завита, той лежеше върху завивките. Аз бях с ръце отдолу, а неговите на гърдите му. Как да стане. 

   Ако искате да се обзаложите, че продължих да спя, губите. Разбира се, че станах да тренирам с него. Копнежа ми, малката ми невинна мечта... да го победя поне веднъж. Бях с долнище на екип и спортен сотиен, перфектно, дори не ми трябваха други дрехи. Ако не беше толкова късно, щях да премисля за друго. Дали му беше комфортно всеки сантиметър от тялото ми да му напомня за случилото се. Имах няколко синки на корема, няколко по врата, по ръцете. Всички бяха толкова хубаво видими, той ги виждаше идеално, нали. Аз сякаш ги носех като боен белег, с които се гордея. Какво ли е неговото мнение. Най-после осъзнах, че и с него е така. Той беше с долнище и виждах ноктите си, зъбите си, останали по кожата му. Аз, сега се чувствам още по-горда.