The HATEs

Part 92

   Спокойно започнах да слизам по стълбите, но още не десетото стъпало краката ми сами започнаха да прескачат. Бях усетила нещо по-силно, бях усетила нещата двойно. Не една, а две госпожици отваряха очи в този момент. Нямах търпение да сляза, да се уверя, че е така.

   Усещах се, че почти тичам. Усетих, как тихичко крещя на Гейб, да ме последва. Да доведе и Март със себе си. Мо се беше събудила, нашата кралица отваряше очи. Отговор не получих, но усетих това, което ми трябваше. Кай беше направил грешния извод, защото наистина ние бяхме семейството, за което той можеше да мечтае. Усещах, как всички се спускат надолу към мен. Усещах, че Март почти изпреварва Гейб, въпреки преднината в началото. Усещах Тод, които притичва зад тях. Последни бяха Розовите, които беше нормално да не бързат. Всички идваха, всички искаха да посрещнат последните събудили се. Вей и Мейдж бягаха почти зад Гейб, който възпитано отстъпи преднината си. Бягаха към нас, бягаха щастливи.

   Отворих вратата и ме срещнаха два чифта очи. Не можех да не се усмихна, но не очаквах следващото. Двете момичета скочиха веднага и се спуснаха да ме прегърнат. Притиснаха ме, а една секунда по-късно усетих две още по-големи ръце, а после още и още. Най-голямата групова прегръдка, която някога е съществувала. Чувах тихия смях на Гейб, чувах дишането на Март някъде точно зад мен. Чувах Маши да подсмърча, Мо да се подсмихва. Чувах ги, но ги и усещах. Едно огромно кълбо от любов, което избухваше наоколо. Не беше нужда да си вселената, за да го усетиш. Толкова беше топло, толкова хубаво.

 - Затворете очи!- през сълзи извиках аз.- Всички затворете очи веднага!

   Знаех, че го правят. Бях сигурна в тях, както и те във мен. С тих стон, аз вдишах дълбоко и отпуснах дъха си. Отпуснах енергия, която пазех за тях всичките. Майната му на ритуалите, този беше по-прекрасен от всички останали. Издишах и в същия момент усетих, че земята под краката ми се разтриса. Никой не питаше, всеки вече го чуваше. Усещането се завръщаше във вените им, силата ги гъделичкаше. Рязка болка полази гръбнака ми и за миг усетих, че се губя. Толкова рязко, толкова нетърпеливо направих всичко, че не бях подготвена. Изведнъж стаята стана толкова по-тъмна. Започнах да пропадам.

 - Ди?!

   Събудих се няколко часа по-късно. Отворих очи и бях в стаята на Гейб, завита и под строгото наблюдение на висок, намръщен мъж. Не, че ме наблюдаваше всъщност, телефона беше в ръката му и той гледаше там. Опитах се да се надигна, но това не стана. Бях изчерпала огромно количество енергия за само един ден. Бях извършила прекалено голямо нещо за моите нови умения.