The HATEs

Part 47

   Няколко минути стояхме в пълна тишина. Нито той продума, нито аз. Може би той не бе очаквал да приема всичко толкова бързо. Но го бях очаквала, поне в някаква степен. Не веднъж съм се чудила толкова много върху това. Не бях забелязала нито веднъж той да мига. Миналата седмица прекарах може би час, наблюдавайки това. Дали Март мига, но той не го правеше. По време на всяка тренировка се чудех, дали Гейб се уморява изобщо. Първоначално винях себе си, за това, че съм слабачка. След това започнах да наблюдавам друго. Той не диша, нито пък Мо. Прекарах толкова време в наблюдение на тези неща, че бях сигурна. Очаквах само доказателство и то се появи сега. Аз не се нуждаех от въздух. Гейб бе взел последната ми глътка с онази кръв. Не! Онова не беше целувка!

 - Хайде, имаме още една рожденичка. - изправи се Март, най-после поглеждайки ме.- Не искаш да виждаш каква е, когато чака подаръка си.

 - Но аз нямам подарък!- ахнах аз, хващайки устата си с ръка.- Дори не се сетих.

 - Подаръка е от всички, дебил такъв.- поклати глава той.

   Сега се намирахме в дома на Ма. Огромна къща, типично в японски стил. Дори мога да се закълна, че чувах в далечината онзи звук. Бамбук, удрящ се периодично в камъка под него. Имаше езерце, до което бе поставена и масата. Имаше голям огън и на него в момента се печеше месо. Зачудих се, защо ядем? Може би щях да попитам Гейб някой ден, но не и днес. Най-после можех да ги огледам добре. Всички бяха облечени в черно, точно като мен. Сега и русокосия беше в черно кимоно. Точно като моето и му отиваше дори колкото бялото. Най-после забелязах, че всички сме така. Мо беше облякла кимоно, което довършваше бродираното цвете на Март. Ма и Смайли бяха точно по същия начин, но на тяхното имаше бамбук. Моето беше края на Сакурата, която започваше върху дрехите на Гейб. Потръпнах от удоволствие, без дори да осъзнавам защо. Може би, защото бях в дома.

 - Окайри!- усмихна се енергично Ма и скочи за да ме прегърне.

 - Ди!- усмихна се широко Смайли и понечи да ме щипне за бузата, но Март ме спаси.

 - Ела тук...- Мо дойде, прегръщайки ме нежно и внимателно.

   Гейб стоеше малко встрани и почти не се усмихваше. Той се чувстваше гузно и сега знаех защо. Беше отнел живота ми и това го мъчеше. Знаеше, че ми е дал нов, толкова по-хубав. Но това нямаше да му помогне да заспи тази нощ. Той бе отнел живота ми и дори и Март не бе успял да го подготви за чувството. Усещах го по-силно от когато и да е, а вероятно и с него беше същото. Тогава защо очите му бяха толкова потъмнели? Това беше парти, той нямаше да остане дълго така. Лично аз ще се погрижа. Бавно се приближих, сгушвайки се в него. Не му бяха необходими думите му, той вече ги беше усетил. Сега зная, защо рядко чувам Март и Мо да говорят. Усещах всичко около него, все едно го познавам от началото на вечността. Той смутено отвърна на прегръдката, едва докосвайки ме. Това ме ядосваше дори повече. Не ми трябваше, той да е гузен. Стиснах го по-силно и това го развесели. Забавляваше се на това, колко ме превъзхожда по сила.