The HATEs

Part 95

   След като най-после и двете момченца, умишлено ги наричам така, приеха всичко, можех да дишам. Тайга щеше да е сърдита мъничко, но всичко щеше да мине. Звяра беше започнал да омеква едва, откакто се запозна с Красавицата. Тази промяна явно беше усетена, защото Март гледаше строго моето бижу. Сякаш самото й присъствие в гаража беше грешно. Само да посмее да каже нещо, ще го пусна да се повози и то на шофьорското място. Щеше да е много, ама много забавно. Чак отсега ми е любопитно, какво ще изкопчи от мръсното му подсъзнание моята хубавица.

 - Ние май  щяхме да ядем?- прокашля се Маши, която може би единствено не се забавляваше достатъчно.

 - Тошко така!- вдигна един пръст Гейб и най-после се качи на мотора.

 - Да не забравиш без пипер!- провикна се Тод, застанал далеч от пътя на кривото коте.

   Гейб сякаш се затрудняваше да я удържи. Сякаш в спомените ми, не му се налагаше да стисна толкова силно ръкохватките. Момичето има нужда от разходка, доста дълга разходки. Щеше да потича, отдавна не се е разтъпквала. Март най-после остави своята гордост назад и пое обратно към къщата. От сега беше започнал да обяснява на жена си, какво смята да поправи и смени. Не беше от значение, че тя изобщо не се интересуваше от коли, нали. Кога ли е имало.

 - От колко време не си извеждала Тайга навън?- тихо ме попита Маши, когато се приближих достатъчно.

 - Година,- изсумтях аз едва.- Последния път едва не ме обърна, защото не бях правилния пасажер.

 - Дали няма да обърне Гейб?!- притесни се тя и аз рязко си спомних какво се беше случило преди голямата битка.

 - Не и него, каквито и маниери да си придава, тя тъгува много.

 - Искате ли да излезем довечера?- провикна се Алекс малко по-късно.- Музика, Йегер?

 - Още не си будна и мислиш за пиене.- вдигна й вежда Март, но не си личеше да се дърпа достатъчно.

 - Ако кажеш, че ще има и бира и съм навит!

 - Не всички обичат Йегер..- поклати глава Мейдж.

    После близначките сякаш се отдадоха в разпити. Искаха да проучат Вей и Мейдж, как е бил живота им. Кога са си спомнили, всичко ли помнят. После щеше да дойде време на Розовите попълнения, но очевидно не само аз исках честта да се падне на Гейб. Който ми се струва, че се бави. Усещах го, че е взел пицата, но имаше още нещо. Той не беше сам и определено беше сърдит и щастлив. Познат, приятел и все пак не в момента...