След като Гейб се върна, той също беше готов. Беше в дълго мъжко кимоно или както там се нарича. Изглеждаше като видение, облечен целия в бяло. Мо беше напълно права, има основателна причина, да не се влюбвам в него. Иначе отдавна да бях, особено сега. Косите му бяха едва хванати с мъничка връвчица. Бялото го правеше толкова красив, толкова чист и невинен. Изглеждаше като ангел, паднал наскоро от рая. Косата му едва хваната, се спускаше надолу. Толкова спокоен, толкова уравновесен. Всяко негово движение бе отмерено и спокойно. Без да усещам, вече се бях загледала в него. Той се усмихна, някак си смирено и се приближи до мен. Без да е произнесъл и дума, той ме накара да седна. Усещах, че дъха ми не достига, че сърцето ми е забило по-бързо. Той беше наистина красив.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Не му отне повече от пет минути да оправи косата ми така, както той искаше. Не направи нищо специално. Просто хвана няколко кичура и ги оплете в останалите. Остави няколко да се спускат, няколко да се оплитат. Толкова лесно се получаваше в ръцете му. Накрая просто постави едно цвете в косата ми. Бързо и с лекота. Но на мен всичко това ми се стори толкова дълго. Усещах пръстите му в косата си и това ме правеше нервна. Когато най-после проговори, дори гласът му беше променен:
- Готова си, Ди.- толкова тих и спокоен, като лилия във водата.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Обърнах се и го погледнах, а дъхът ми отново се губеше. Всичко това беше от притеснение, от новото и непознатото. Гейб не ме кара да губя дъха си, Гейб е просто Гейб. Защо тогава ръката ми трепереше, когато му я подавах. Тръгнахме към мястото, което беше само наше тази вечер. Мястото, където щеше да се проведе рождения ми ден. Както и този на Мо. Вървяхме повече от половин час, докато излезем от гората. Вървяхме дълго, а обувките ми бяха неудобни. Но това беше назад в съзнанието ми. Той не проговаряше, нямаше никого наоколо. Двамата, облечени в бяло, хванати за ръка. Чувството беше различно. След това започнаха стълбите и червените П образни колони. Нима вървяхме към манастир.
