The HATEs

Part 82

   Навсякъде беше толкова тъмно, всичко потъваше в мрак и забрава. От колко време никой не беше стъпвал по тези стълби? Колко години бяха минали, откакто наоколо се е чувал човешки глас. Мястото беше потънало в забрава и тъга. Това беше и мястото, където се събуди от дълбокия си сън една прекрасна червено-черна тигрица. Изръмжа веднъж, но нямаше кой да я чуе.  Последния човек, яхвал я някога не беше идвал от няколко години. Не я беше забравила, беше я оставила да тъжи сама. Тъжеше за своя истински собственик, онзи, който я беше опитомил. Къде ли се намираше сега Гейбриъл, какво ли правеше.. дали беше добре.

   Сред също толкова тиха и неприятна картинка се събуди и другия звяр на семейство Хейт. Ламарините му бяха толкова жадни, толкова самотни и студени. Дори и да беше малко по-спокоен, звяра все още тъжеше. Трябваше да се върне на пътя, а нямаше кои да го подкара. Беше самотен от толкова много години. 

 - Уинчестър, къде се намираме всъщност?- най-после проговори Гейб, без да откъсва очи от сиянието навън.

 - У дома. Ди каза, че това е вашия дом сега.- духа сведе глава и си личеше, колко му е трудно да говори.

 - Ди?- ахна русия и рядко се обърна.- Тя ли ме е затворила тук? Защо?

 - Може би те наказва, може би те предпазва... а може би все още ти е ядосана за онова време.

 - Онова време? Какво намекваш по-точно?

 - Ти беше далеч от тях за много дълго време, Гейб. Дори и преди да те форматират, ти беше далеч от тях и тя страдаше.

 - Искам да говоря с нея! Трябва да я видя!

 - Единствено, ако тя пожелае да дойде тук. Ти не можеш да напуснеш къщата, 

 точно като мен.

   Източника отново беше започнал да пулсира в своята токсично зелена светлина. От години не беше потрепвал дори, нямаше за кого. Стоях толкова близо до него, че нямаше как да не го забележа. Някои от тях се беше събудил и аз скоро щях да усетя кои и къде. Първи трябваше да е Кай, той се загуби първи. Вече бях посетила онзи предател в мислите му, там долу под земята. Той страдаше толкова много, но все пак не достатъчно. Сега имах силата на накажа всеки, които си го беше заслужил. За всеки един от тях имаше специално място в моя ад. За Март, това място се казваше Трон... за мен сепарето встрани, къде е в пъти по-удобно. Вече нямах търпение да прегърна Мо, да увисна на врата на мъжа й, да разроша косата на Кай, да видя усмивката на Ма... да погаля коремчето на Тод... да ударя шамар на Гейбриъл Хейт. А след това щях да му се извиня, зависи от ситуацията.