The HATEs

Part 35

   Гейб отново хвана ръката ми и ме поведе към вратата. Знаех, че сега ще е отключена. Повдигнах очи точно на време, за да го видя. Сякаш косата му се пъхна обратно във скалпа. Вече не беше бяла, вече си беше мръсно руса и къдрава. Гейбриъл си беше отишъл, сега при мен беше само Гейб. Усещах ръката му, внимателна и нежна, водеща ме напред по пътя. Знаех, че щом напусна тази стая, аз отново щях да се превърна в пепеляшката, която бях. Исках да остана такава, исках да съм все толкова красива. Бях се влюбила в отражението, което видях. Не само аз, не само моя лик. Всичко, което бях видяла в огледалото преди малко. Аз, Гейб, прегръдката, която споделихме. Беше се запечатала от вътрешната страна на клепача ми и щеше да остане там завинаги. 

   Излязохме през вратата и аз веднага усетих промяната. Знаех защо, Гейб ми го прошепваше чрез пръстите, които ме докосваха. Не бях достатъчно силна, за да я задържа извън стаята. Не бях достатъчно тренирана, за да мога да я контролирам. Всичко, което бяхме постигнали, щеше да остане там. Но бях ли постигнала нещо всъщност аз. Гейб ми беше казал какво да правя и аз просто го послушах. Не бях направила нищо аз. Той беше. Обърнах се отново към него и тогава погледа ми улови нещо различно. Кичурите, които се раздвижиха не бяха моите. Не бяха стоте нюанса на червено, в което бях превърнала косата си. Бяха бели, все още бяха бели и все така дълги. Със свободната си ръка ги докоснах, потрепервайки от вълнение. Косата ми беше бяла, наистина бяла. И все пак беше толкова мека и приятна за докосване. Точно като тази на Гейб...

   Слязохме долу, а там беше толкова тихо. Март бе положил глава на рамото на Мо и спеше. Изглеждаха толкова спокойни двамата, толкова кротки. Те не се нуждаеха от думи и дълги разговори, въпреки че го правеха. Когато ни нямаше, те разговаряха дълго и толкова спокойно. Имаха толкова прекрасни отношения, лишени от излишна романтика. Разбираха се с един поглед,  с една дума. Когато ни нямаше, те сякаш бяха по-спокойни в комуникацията си. Мо вероятно бе усетила всичко, но най-после надигна глава, когато слязохме при тях. Лека усмивка се появи на лицето й, когато ме видя:

- Март, тя се събуди...- прошепна тя тихо на спящия до нея.

   Толкова мек беше гласът й, че никога не бих предположила същността й. Нямаше го студа и снега в този момент. Събуди го толкова внимателно и леко. Той не се стресна, а бавно надигна глава към нея. Срещайки погледа й, той също се усмихна и се обърна към мен. Стиснах по-силно ръката, хванала моята, това ми даваше сила. Гледах към краля, който за първи път щеше да види новия ми облик. Усещах, че това е по-различно от обикновена смяна на цвета. Самата аз се бях променила и те можеха да видят това. Това беше първия път, когато го видях да се усмихва по този начин. За първи път ми се усмихна така на мен. Най-после ме бе приел в семейството. Най-после бях Хейт.