The HATEs

Part 50

   Партито вече беше започнало, преди аз да се усетя. Мъжката част се беше събрала около масата и всеки пиеше смело. Март надигаше толкова рязко чашата, все едно никога не би могъл да се напие. Познавайки го, вероятно всъщност можеше и да съм права. Гейб му правеше компания, но не с прозрачно, а с кадифето питие. Отдалеч можех да подуша, че беше ром. Смайли май беше наблегнал на ирландското кафе, чух, че обожава кофеина. Вей, мистериозния непознат, пиеше бира направо от бутилката. Всъщност щях да се учудя, ако беше ползвал чаша. Така му подхождаше много повече.

   Мъничко встрани, но не достатъчно, за да липсват от разговора, бяха момичетата. Мо, държаща толкова деликатно питието си. Имаше няколко сламки и дори чадърче. До нея беше сестра й, която в момента разказваше на висок глас история. Тя също пиеше, но правеше компания по-скоро на Март. Мейдж обаче, за разлика от всички нас, пиеше вода. Може би не обичаше алкохола или сега не й се пиеше. А вероятно щеше да кара на връщане, защото Вей надигаше третата си бира. Интересно дали под голямата риза няма бирено шкембе. Съмнявам се, затова се питам, как ли се е опазил. 

  - Надявам се, че всичко е минало добре.- малко по-сериозно заговори Март, когато се присламчих срамежливо.

 - Да, всичко е тип-топ.- кимна Мейдж, усмихвайки се широко.- Закъсняхме, защото трябваше да чакаме повече то необходимото.

 - Радвам се.- усмихна се и Гейб.

- На нас ни се падат толкова рядко задачи, че започвам да ревнувам.- промърмори Ма, доливайки си.

 - Радвай се, че не ходиш на мисия с този там.- Мо посочи Март и се подсмихна едва.- Винаги имам трески в косата си след това.

 - Обичам да разрушавам мебели!- сви рамене виновния и пресуши нова чаша.

   Разговаряха си спокойно, като едно семейство. Но някак си се чувствах излишна в този момент. Аз бях новата и почти не ги познавах. А те се да и имаха да наваксват с разговорите си. Пък и честно да си призная, все още леко ми се виеше свят. Не зная какво точно се бе случило преди малко, но не бях във върховната си форма. Настаних се на едно от канапетата и се загледах в обстановката. Толкова тихо и спокойно, виждаха се безброй звезди. Далеч от града и цялата светлина, небето изглеждаше различно. Подухваше съвсем леко, колкото да раздвижва косата ми. Беше приятно, някак си успокояващо. Леко притворих очи и се отпуснах назад, изпъвайки глава нагоре.