The HATEs

Part 74

   Светът ни беше пълен с цветове и емоции. Няма за забравя, как Мо започна да се кара на Гейб и забрави да спре. Дори вече не помня, каква беше причината за това. Помня само мъмренето. Започна се сякаш от мръсна чиния, зарязана в мивката. Но както казах, от там се започна, защото продължи в следващата тема, а от там в друга. Повече от десет минути, Гейб стоеше с наведена глава и мълчеше. Кой би посмял да отговаря на Кралицата, особено, когато Краля гледа. Само някой луд, вероятно, като мен.

   След обеда се наговорихме за точно пет минути и скочихме по колите и моторите. Изведнъж ни беше хрумнала гениална идея. Те хубавите неща винаги така изведнъж стават. Март взе одеало, Мо приготви вода и напитки, Гейб и аз се погрижихме за храната. Щяхме да се разходим извън града, щяхме да имаме един приятен пикник. Последния месец нямаше задачи за нас и ние се възползвахме от това. Натоварихме всичко в звяра и дим да ни няма.

   Огромна гора, която не бях виждала от години. Преди толкова много време бях идвала тук с родителите си, толкова отдавна. Може би не беше редно да се изтъквам, че знам наизуст мястото. Мислех си, че го знаех, но то се променяше, нали така. Вече пет минути ги водя в една и съща посока, а не стигаме до реката. Трябваше да има малко изворче и от него да се ориентирам. Но така и не стигахме до него. Март на повече от два пъти се принуди да помага на жена си с преминаването. Тя беше нисичка, не можеше да прескача големите кратери. Гейб се чувстваше като у дома си, защото вероятно е расал в гората. Все повече се съмнявам в това.

 - Гейб, какво има в бананите?- провикна се Март весело.

 - Витамини..- чу се отговора от едно дърво.

 - Значи не знаеш, нали?- настоятелно продължи Март, а ние очаквахме финала с нетърпение.

 - Не знам, папа.- отвърна Гейб, скачайки от дървото.

 - Хубу, ще питам друга маймуна...- отвърна му Март, подсмихвайки се.

   Мисля, че Гейб беше мазохист. Доставяше му удоволствие да се отнасят така с него. Или баща му да се отнася така с него. Смееше се заедно с нас и дори започна да издава подобни на определението звуци.Ако трябва да съм честна, прекалено добре му се получаваше. В подобни шеги и закачки, ние най-после прекратихме търсенето. Не бяхме открили това, което трябваше, но намерихме приятна поляна. Настанихме се, разгънахме одеалото.