The HATEs

Part 63

   

   Докато ние с Мо слезем до долу, чувахме само странните звуци. Дори не съм предполагала, че Март може да издава подобни. Забавното беше, че новодошлия ги правеше същите и се смееше заедно с него на висок глас. Дали това беше най-добрия му приятел. Умирах от любопитство, но вероятно скоро щях да науча поне нещичко. Влизайки, двете застанахме на вратата и се загледахме напред. Вече не исках да влизам там. Нашия Крал беше застанал с ръка на рамената му и галеше едва подаващото се шкембе на новодошлия. Мисля, че съм травматизирана до живот.

   Докато съм викала останалите, някой се беше вмъкнал в къщата. Още един непознат индивид. Някак си приличаше на Гейб, но с тъмна коса и по-къдрав. Имаше малко по-зеленкави очи от неговите, оградени с доста солидни кръгове. Симпатично младо момче, което сега говореше с партньора ми. Ма беше останала на канапето и ги гледаше тихо. То кой не би загубил говор и картина при тези гледки. Едните се галят по корема, другите се закачат. 

  - Тод, Кай..- спокойно произнесе Мо, усмихвайки се една.- Доста се забавихте.

   Струва ми се, че Мо беше строга, за да държи фронта. За сметка на мъжа си, които се беше поддал напълно на момента. Всички замръзнаха на местата си, а къдравия се зазяпа в мен. Беше странно, но го разбирах. Пули ми се, защото не ме познава. Струва ми се, че направо си ме разчленява с поглед. Някак си изпитателно се опитваше да ме гледа. Но не му се получаваше като на Гейб, още по-малко, като на Март. Гейб, които беше близо до него, сега го подбутваше напред. Този новия го изгледа странно, чудейки се какво става.

- Кай,- престорено парадно заговори блонди.- Това е партньорката ми. Ди, това е моя близнак, Кай.

- Здрасти.- изстрелях аз, без дори да го погледна.

   Бях заета да не откъсвам очи от партньора си. Близнак, това е нещо, което можеше да се спомене преди. Да се включи в някой от хилядите разговори. Да се вмъкне между другото, когато и да е. Кай също ме поздрави и чак тогава го огледах отново. Да, приличаше на Гейб, но нямаше нищо общо с него. Този имаше малко повече месо, защото това не бяха мускули сякаш. Косата му беше напълно различна, по-скоро приличаше на гнездо. Също се опитваше да я пуска дълга, но му стоеше по много по-различен начин. Усмивката му беше повече от безгрижна, някак си несериозна. Не беше възможно да са истински братя. Вероятно имат роднинска връзка толкова, колкото аз съм им леля.