The HATEs

Part 96

   Благодарение на Геб, Кай започна да прекарва повечето си време с нас. Вече имаме оборот от една седмица вън от ада, а никой не се е ориентирал напълно. Или почти никой, защото Ариел се справяше страхотно. Тя обаче не беше част от нашите, нали. Всеки път, щом се сетя за нея, нещо ме жегва. Може би беше разочарование, може би беше обида. Докато обяснявах на останалите, какво се е случило, мен ме заболя. А Март и Гейб не бяха изненадана изобщо.

   Всяка вечер прекарвахме в шеги и смях. Играехме Cards agains .. играехме, Never have i ever, I dare u. Правехме всички онези забавни неща, които винаги досега сме правили. Март предложи алкохолна вечер, но самия той едва се спаси в последствие от пийналата Алексис. Прекарахме ден на плажа, но уви, не успяхме да удавим никого. Мо не се отдели от чадъра, а това сякаш беше по-естествено от всичко друго. Седмина, пълна с шеги и Хейтс. 

   Понеделник бе деня, когато всичко дойде на мястото си. Седмица ми беше необходима да навия Гейб да излезе на разходка с мен и Красавицата. Дори му обещах, че ще кара, но това не го блазнеше изобщо. Докосването му нашепваше, че тази разходка ще е трудна за психиката му. Още щом се качи, той замръзна на мястото си. Моето момиче веднага протегна абсолютно всяко свое сетиво. Не я бях виждала толкова гладна за контакт. На Март се раздваше толкова по-малко. А Гейб се опитваше да се преструва, че не усеща нищо.

   Нямах план, къде искам да го забеда, нямах посока. Просто излязахме на разходка извън града. Дори рядко поглеждах пътя, толкова по-интересни неща се случваха около мен. Сега беше момента да видим, колко силен самоконтрол имаше той. Красавицата му пращаше невероятни кадри от възможни ситуации. Възможни, ако Гейб си поиска и донесе играчки, разбира се. И все пак никога нямаше да се случат, защото той нямаше да посмее. Дори не подозирах, колко по-мръснишко можеше да е въображението му. Нямах си никаква представа, колко "оковани" фантазии има в главата си.

- Това беше доста напрегнато..- простена той, слизайки след половин час.- Интересно е, нямал съм досег до секс симулатор досега.

- Не обиждай красавицата!- подсмихнах се аз, удряйки рамото му.- Тя е много повече от това. А всичко се случи в главата ти, не е симулация точно.

- Добре де, но беше забавно.- най-после се засмя той.- Вероятно ума ми те изплаши.

- Не.. ще ти се..- засмях се аз на свои ред.

- И все пак никога няма да се случи.

- Да, знаех, че ще го кажеш.

   Двамата се спогледахме и нова мисъл изплува на повърхността на докосването му. Замръзнах на мястото си, загледана в прекрасните му очи. Да, ето какво е било. Ето защо тази седмица изглеждаше толкова нереална. Гейб също го беше усетил. Всичко това е илюция, която скоро щеше да изчезне. Като балонче от веру, което скоро щеше да се спука. 

- Къде смяташ да отидеш?- прошепнах аз, докато сядах на най-близката пейка.

- Не мисля да отидам далеч. Просто...- той млъкна и сведе очи.

   Нямаше и нужда да говорим, разбирахме всичко на мига. Това беше и причината му да тръгва. Той искаше малко свобода, която не можеше да има около мен. Докосването беше твърде силно, твърде разголващо. Вчера получих ярък отблясък, докато той гледаше хентай. Това може би беше и пределната му точка. Всеки човек има нужда от лично пространство. Той не напускаше Хейтс, той поемаше напред. Правилното решение, което взехме по пътя, без да проговаряме изобщо.

- Март и Мо се развеждат..- прошепнах аз тихо, срещайки очите му.

- Усетих, но не разбрах защо.

- Мисля, че не може да му прости за битката. Не може да му прости, че тръгна без нея.- преглътнах аз едва.

- Този път е завинаги, нали?- никога не съм виждала толкова много страх в очите на Гейб Хейт.

- Не завинаги, но и не съвсем. Ние никога няма да престанем да сме семейство...

- Просто няма да сме заедно. Ще се пръснем по света и тогава.. тогава...

- Не!- скочих към него, за да го прегърна.

   В главата му имаше толкова много, че не можех да насмогна. Не, Гейб, ти не губиш никого. Не се разделяме, не е това. Правим крачка напред, не е разделяне всъщност. Не съм сигурна, което ме шокира повече. Страховете на Гейб или факта, че също ме стискаше в прегръдка. Може би разбираше какзо се опитвам да му нашепна, защото започваше да се успокоява. Бавно и двамата започнахме да се усмихваме едва.

- Не, няма да правя секс с теб в Красавицата!- изстреля извъднъж Флъфи, отделяйки се от мен.

- Какво аз дори не съм...