The HATEs

Part 58

   Затворих очи, не можех да повярвам, че изрекох това на глас. Исках нещо от него, което нямах право. Исках нещо, което беше прекалено лично, прекалено тежко. Знаех, че той все още стои пред мен, не откъсвайки очи от лицето ми. А аз стисках очи, отказваща да го погледна. Трябваше да дишам, затова и дълбоко си поех въздух, преглътнах. Как можах да го поставя в това положение, как можах да направя подобна глупост. Сега всичко щеше да стане толкова обтегнато. Аз...

   Мислите ми изведнъж престанаха да следват какъвто и да е път. Гейб помръдна, но не така, както го очаквах. Той светкавично се озова пред мен и ме вдигна във въздуха. Сега вече наистина не можех да дишам или мисля. Вдигна ме, притискайки ме към себе си. Дори не съм сигурна как точно краката ми се бяха озовали в разделено положение. Само знаех, че той ме държи във въздуха, а аз съм там. Едната му ръка придържаше кръста ми, а другата беше по-надолу. Усещах го, как ме притиска към себе си. Забравих да спомена и основното, нали. Устните му спираха притока на кръв към ума ми. Те бяха властни, те бяха доминиращи и изискваха всичко мое. Дори предния път, когато си помислих, че бе спрял да се контролира... не можеше да се сравни с това. Заля ме като цунами, което заплашваше да ме превърне в морско дъно. 

   Всичко останало изчезна. Само тези устни, тези ръце... захапа долната ми устна и миг по-късно гърба ми удари едно от леглата в стаята. Косата ми се разпиля, неговата се протегна към моята и се вплете в нея. Точно както езика му в моя. Ръцете му вече не се налагаше да ме придържат. Сега те принуждаваха моите да са послушни. Отдалечаваше ги високо над главите ни, арестуване като че ли. Не мога да определя движенията му, бяха агресивни, бяха груби... бяха ли страстни... Отново ме ухапа, а след това зъбите му се забиха във врата ми. Ръцете му се озоваха на кръста ми, пъхащи се под тънкия прилепнал потник. Разтворих устни, жадна за въздух. Той надигаше все повече и повече плата, той го махаше от тялото ми...

    Не можех да реагирам, не знаех как... не бях подготвена. Аз бях тази, която много говори. Никога всъщност не бях... имала... отношения с мъж...

 О, Господи. Той свали потника ми, а след това отново впи устни в моите. Сякаш беше гневен, сякаш аз бях зла с него. Сякаш го бях мъчиха години наред, не му позволявайки да ме докосне. Това усещах в момента, а неговото докосване мълчеше. Дори и да се опитваше да каже нещо, аз не го чувах. Чуха само сърцето си, което щеше да се пръсне. Устните му ме наказваха за това, че съм ги поискала. Нима не беше това? Устните му ме жигосваха все по-дълбоко и по-дълбоко. Устните ми, врата ми и надолу и по-надолу. Едната му ръка държеше моите толкова здраво, че щяха да са червени на сутринта. Другата продължаваше да му помага в инквизицията. Повече места за обгаряне, повече неща, които Гейб можеше да свали.