The HATEs

Part 99

   Бавно заслизах надолу към фонтана, към мястото, където преди беше източника ни. Мястото, където върнах силите на цялата фамилия. Знаех, че това ще бъде най-егоистичното нещо, което някога съм правила. Щях да принудя най-близките си хора да се върнат или да останат слаби. Дори не можех да си представя Мо слаба, а сигурно щеше да се случи. Тя бе тръгнала по своя водя, свое собствено решение. Нямаше да се отклони от него, дори и това да значи края. Ма щеше да я последва, семейството щеше да продължи да си е семейство. Нищо нямаше да се промени всъщност, никого не можех да спра. Преди нямаше идея за разпръскване, но вече бе тук. Вече беше вариант, вече беше възможност да напуснат гнездото.

   Повече от десет минути стоях, свита под малката птича поилка. Легенчето, от което бях извадила пръстена си. Толкова студена изглеждаше водата сега, толкова кристално студена и чиста. Бях загубила войната, бях си върнала, за да ги загубя отново. Усетих, че единствения неправилен се насочваше насам. Единствения, когото не исках да виждам в моментите си на слабост. Плачеща, тъжна, отчаяна и отново той щеше да промени всичко това, нали. Щеше да каже нещо, което да промени гледната ми точка. Какво можеше да измислиш този път, Гейб? Как можеш да направиш тази ситуация малко по-поносима?

 - Не мога,- отговори ми откъм вратата той.- Няма нищо хубаво в това, че се пръскаме. Цялото вече е съставено от различни компоненти, но това се случи отдавна.

 - Когато форматираха теб.- кимнах аз, бършейки очите си бързо.

 - Да. Тогава всичко се е объркано и мен ме е нямало и дори не мога да поема отговорност за това, Ди.- въздъхна той.- Обичаш да обвиняваш мен за всичко, но тук не мога да поема вината.

 - Не обичам да го правя,- поклатих глава и отново избърсах очите си.- Това си е твое лично извръщение. Да се виниш за всяка грешка и да се опитваш да я извиваш и усукваш.

 - И може би е било полезно до тук.- засмя се той.- Бяхме едно цяло.

 - Най-тежко ще ми е да ти кажа Сбогом.- погледнах го в очите, не способна да се крия повече.- Ти си моя партньор, а само теб пускам сам. Всички тръгват по двойки, сформират свои отбори. Как да те пусна, като знам, че няма да ме има да ти пазя гърба?

 - Няма да съм сам, ще вземай Тайга. А и връзката ни е там, няма да си далеч. Никога няма да мога да се измъкна изцяло, но го знаех от началото. Още от момента, в който станах твоя Космос.