The HATEs

Part 14

   Млъкнах и отново се загледах настрани. По-удобно ми беше да наблюдавам преминаващата старица, отколкото към него. Жената вероятно се връщаше от пазар, а палтото й беше с прекрасен виолетов цвят. Ходеше бавно и отдалеч си личеше, че е пазарувала доста. Количката, която влачеше, беше тежка на вид. Опитвах се да отклоня всяка възможност, да се ядосам. Човека, вървящ до мен, имаше невероятната способност да го постига. Дори в този момент, без да говори или прави нещо. Вървеше си напълно спокойно, прибрал ръце в джобовете на дънките си. Главата му беше леко приведена, а гуглата скриваше лицето му. Толкова спокоен, толкова отпуснат. Сякаш в ума и сърцето му нямаше нито една мрачна мисъл. Беше прав и го знаеше. Аз също можех да усетя нещо, но не знаех какво.

   Вероятно на тях им беше по-лесно да различават нещата. Те знаеха с какво си имат работа. Но аз не. Аз усещах толкова много неща, които не можех да определя. Предчувствия, интуиция, някаква необяснима сигурност. Бях напълно убедена, че това, което предполагам е истина. Като например факта, че той е имал невероятно самотно детство. Като факта, че се забавлява за моя сметка, но не иска да го показва. Като факта, че се възхищава на Март неизмеримо силно. Както и това, че ме мисли за глупаво, разглезено момиченце. Или поне това беше представата му за мен до преди малко. Някак си усещах, че в момента, той не знае какво да мисли. Беше объркан и затова предложи тази разходка. За да прочисти ума си. 

 - Дойде, защото се тревожеше, нали?- тихо попитах аз, гледайки в краката си.

 - Мо се тревожеше, а не аз.- промърмори той тихичко, сякаш усетих, че лъже.-  Март ме изпрати, защото той не умее да разговаря.

 - Снощи си говорихме добре.- опитах се да го подразня аз, но без успех.

 - Март умее да комуникира с Мо, както аз с теб. Още ли не си го схванала. Той е антисоциален.Не слуша никого и не позволява някой да му казва какво да прави.

 - Но снощи послуша Мо, нали? - подсмихнах се аз, хвърляйки му бърз поглед.

 - Тя му е партньорка. Мисля, че това е единственото живо същество, от което той се бои.- още по-тихо каза той, все едно се боеше да не го чуят.

 - Гейб,- сериозно започнах аз, спирайки.- Как очаквате аз да се присъединя към вас, когато не ви познавам? Идвате от вдън земя и ми казвате купчина щуротии. А после се случи онова и сега ми изръсваш, че съм ти партньор...