The HATEs

Part 42

   Очевидно не само ние бяхми изморени от пътуването. Мо пожела да се настаним в хотела и да отделим няколко часа за сън. Но някой от нас бяха спали в самолета и не ни се спеше. Гейб беше бодър също като мен и не мислеше да спи. Стаите ни бяха напълно отделни. Всеки имаше своя и дори подготвено от онези специални легла, или по-скоро юрган. Никога не ми е хрумвало, че ще спя на пода по този начин. А и самите стаи изглеждаха огромни. Нямаше канапета, нямаше високи маси и столове. Толкова различно и интересно. Мо ни остави, а минута по-късно и Март се отдели. Останали двамата, решихме първо да разучим хотела, а след това околностите.

   Навсякъде около нас чувах напълно непознат език. Хората говореха тихо, спокойно, никой не викаше. Не разбирах какво казват, но всеки се отнасяше с уважение към другия.  Никой не повишаваше тон на другия, не се чуваше обичайния шум на града. Сега, след като обикаляхме пеш, виждах всичко. Хотела бе заобиколен от гори и потоци. Някой дори отделяха пара. Беше прекрасно, че го отложихме за сега. Април месец се казва, че е най-красив точно в Япония. СЕга бях сигурна в това. Виждах дървета, отрупани в розови цветове. Виждах изпопадали листенца във водата, по камъните, в тревата. Всичко изглеждаше толкова успокояващо. Дори и постоянните възгласи на Гейб не можеха да нарушат вътрешния ми мир.

- Еха, искам да скоча от тук!- възкликна той, когато минавахме по дървения мост.

- ДаФък, искам такова в стаята си!- посочи той горещия извор.

- Как ходят в тея дрехи!- сочеше минувачите.

   За момент той ми беше заприличал на хлапе. Тийнейджър, които е на екскурзия с класа си. Досега не се бях замисляла над факта, че той все още е момче. Винаги се е държал толкова зряло и сериозно.  Това също беше приятно, да го видя спокоен и отпуснат. Вероятно всяка негова клитка беше нащрек, но все пак изглеждаше малко по-спокоен. Наясно съм, че той няма да се отпусне напълно. Някак си, докато гледах минувачите ми се прииска и аз да се облека така. Да видя Март и Гейб, облечени като Якудза, да видя Мо в прекрасно розово кимуно. Дори и аз да облека едно и да видя как се ходи на дърво. Дали щеше да ни остане време за това?

   Хотела беше неземно красив. Толкова много различни цветове, толкова много растения. Имаше поне 30 нюанса на зеленото, само в едно единствено дърво. Небето беше чисто, нямаше смок и замърсявания. Бяхме сред природата във всеки едни смисъл на думата. След около два часа разходки из парка на хотела, ние седнахме. Не усещах краката си, но вината бе само моя. Гейб ме предупреди, да не си обувам тези обувки.

- Готова ли си за утре?- тихо попита той, поглеждайки напред към пейзажите.

- Утре ли? Какво точно има утре?- почесох се аз разсеяно.

- Рожденния ти ден.- засмя се Гейб.- Също така не само твоя...

- Не само моя?!- ахнах аз, забивайки поглед в него.

- Мо е на същата дата...- изплези ми се Гейб.