The HATEs

Part 18

Бяхме стигнали до магазина, в които работех. Малък симпатичен денонощен магазин, където никой не обръщаше внимение на външния ти вид. Собственика беше целия в татуировки, а персонала имаше по нещо странно. Колжеката, която досега не съм споменавала, има две обеци на носа и една на веждата. Мила и възпитана, когато никой не я е ядосвал. Доу беше отговорна и винаги можеше да се разчита на нея. Косата й беше подстригана късичко и това караше очите й да изпъкват повече. Нисичка, но не колкото мен и с невероятно скорост. Тя беше нощна смяна тази седмица и сега нямаше вероятност да я видя. Шефа ни, Нет, беше приятен и спокоен. Преятен, когато всичко в магазина вървеше добре и за него имаше парички. Разбирам го дори когато е сърдит. И аз да имах съпруга като неговата, щях да съм дори по-крива и намръщена. Госпожата можеше да намери причина да се скара с човек, дори и когато й се усмихва. В младите си години може би е била красавица, но сега от това нямаше и спомен. Вечно изкривеното й, начумерено лице, не даваше никакви доказателства за красота.

   Единствения, когото пропуснах да спомена, беше този на смяна в момента.  Висок почти колкото Блу и с къса черна коса. Винаги я вдигаше на бодлички, не преставаше да се усмивка. По принцип се прави на Дон Жуан, но съм сигурна, че не е вярно. Дори и да си дава вид на сърцеразбивач, той беше добър. Устата му не преставаше да ръси шеги и закачки, но го зная. Ако станеше нещо сериозно, можех да разчитам на него. Много пъти се е шегувал с мен, затова отдавна не го вземах насериозно. За разлика от началото, когато се изчервявах непрестанно. Но разбира се, постепенно свикнах. Вече не се хващам на всички негови свалки. Дори и Доу да е права, че той не винаги се шегува, не правех разликата изобщо.

   Стоях на отсрещния тротоар и наблюдавах как обслужва някого. Усмихнат широко, той кимаше нещо. Със сигурност не му се водеше разговор с човека, но беше възпитан. Без дори да продумам, посочих на Гейб малките столчета отвън. Не искам да влиза вътре с мен, беше ми по-добре сама. Както можете да предположите, не ме послуша. С бодра и бърза крачка, той накара звънчето да издрънчи много скоро. За мен беше останало да вляза след него и да се примиря.

- Здравейте...о, Ди. Подранила си с цяла вечност!- веднага се усмихна наистина Алекс.- Толкова много ли ти липсвах?

- Кафето ме зовеше...- промърморих аз, приближавайки се бавно.

- Лъже,- засмя се Гейб тихичко.- Настояваше да дойде точно тук.