The HATEs

Part 10

   На сутринта нищо не се беше променило. Ситуацията беше същата, както преди да си легна. Джон беше усилил музиката си и това беше добре. Не исках да говоря с него, страхувах се. Страхувах се, че ако прекарам повече време с него, ще спра да го обичам. А не беше редно да спирам да обичам малкото си братче. Не беше негова вината, че се е променил. Вината беше напълно, изцяло и безусловно моя.  Той не е искал да се променя и ако се видеше сега, щеше да се намрази. Джони никога не би ми простил, че го превърнах в момчето пред мен сега. А дали Дани би ми простил, че го форматирах. Какво трябва да значи изобщо това? Как може да говори за малкия ми брат, като за флашка!? Той беше живо, прекрасно същество, което вече не съществуваше.

   Опитах се да се надигна от леглото, но ми беше толкова трудно. Сякаш не исках да се срещам с реалността.  Не исках да се изправям пред живота си, вече не го исках.  Какво да правех днес, преди да отида на работа. Бях обещала на момчетата, да ги заведа някъде. А сега дори не можех да изведа единствения си брат. Той не би пожелал дори за минута да дойде с мен. Какво трябваше да направя, какво можех изобщо да направя? Да продължа да се преструвам, че нищо не се е случило. Да продължа да се преструвам, че сърцето ми не е на парченца. Имах нужда от помощ, наистина имах нужда от някого. Да говори с мен или по-точно да ме изслуша, да чуе мъката ми. Но какво можех да му кажа? "Как си? Аз съм зле. Брат ми беше форматиран и сега не знам какво да правя." Никой нормален човек нямаше да произнесе подобна небивалица. Върха на безумието, аз се бях побъркала.

 -  Сис,- чух отчуждения глас на брат си.- Онзи пак е дошъл.

   Очите ми изведнъж се разшириха. Ако нямах малко братче, ако нямах толкова отговорности... дали имах приятел. Колко ли неловко щеше да бъде, ако имах и не знаех нищо за него. Също така, щеше да е ужасно и мъчително. Да съм пропуснала първата си целувка, първата си прегръдка. Първото си влюбване, ако не броим Алън от детската градина. Още помня онова русоляво хлапе, което не спираше да се смее. Дърпаше ми плитката и винаги ме биеше. Било е взаимна любов, но как да знае едно хлапе това. И какво да правя, ако се окаже, че имам гадже. Ако се засили към мен и понечи да ме целуне. Най-вероятно инстинктивно щях да го халосам. Никога не бих позволила на един непознат да ме целуне. Ами ако се бях поддала на закачките на Алекс. Ето това щеше да е още по-ужасно.