Докато аз придружавах Сребърните до тяхната врата на изпитанията, беше се събудил още един нов човек. Къщата бликаше от гласове, а аз нее бях свикнала с това. Гейб, Алекс, Вей и Мейдж и сега и Ариел. Всичко беше повече от преди,толкова по-приятно. И все пак толкова лесно да свикнеш с всичко това. Прегърнах сребърната двойка и ги поведох към предизвикателството пред тях. Ако ришат да излязат от вратата, щяхме заедно да слезем долу. Ако не излязат обаче, всичко щеше да се промени. Можех само да се надявам да излязат и да слезем при останалите. Притесняваше ме незнаещата Ариел да стои с няколко Хейт наведнъж, може би все още не беше готова. Не, тя беше паникьосана и искаше да се махне. Още дори не им беше дала шанс, но се предаваше.
Точно както бях предположила, тя нямаше кръвта на Хейт в себе си. Исках да й дам шанс, знаеща, че всичко ще се случи. И все пак исках да има равен шанс с моя първоначален избор. Споменах ли за Пейдж или още не съм. Чаровна дългокоса госпожица, която никога нямаше да ми даде шанс. Смела, горда и все пак не достатъчно уверена в себе си. Усещах я, беше готова да се събуди и очакваше мен. Бавно я насочих към останалите, посещавайки мислите й. Умна, толкова умна и способна. Идеално щеше да контролира нрава на партньорката си.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
- Това беше неприятно..- промърмори Вей, отваряйки вратата за двата.
- Поне вече знаеш, кое е най-важно за мен...- отвърна му Мейдж и се подсмихна едва.
Не успях да се стърпя и скочих към тях. Дали го бяха очаквали или докосването вече проговаряше, но те бяха готови, протегнали ръце. Прегърнах ги и се опитах да не ги стискам прекалено силно. Все пак, аз засега бях единствената, която все още разполагаше със силата си. Чух тихия смях на Вей и нищо повече не ми трябваше, семейството идваше по местата си. Може би всичко щеше да се оправи.
