Събудих се няколко часа след това. Бях облечена в ново кимоно и бях в меко удобно легло. Около мен беше мрак, нямаше и шумове. Полежах няколко минути, опитвайки се да си спомня, какво се е случило. Всичко беше като в мъгла, части от отдавна прочетена книга. Нищо не искаше да изплува на подърхността на съзнанието ми. Спомнях си пътя, спомнях си умивката на Мо. Спомнях си, че Ма ми намигна, че Гейб изглеждаше притеснен. Спомнях си халките на Смайли, които се подръдваха, докато се усмихваше. Спомнях си студ и това беше най-силния ми спомен. Около мен беше студено, примръзвах, не усещах ръцете и краката си. На усещах ръцете на Гейб, дори и да знаех, трябва. Спомням си, как очите му сякаш просветнаха. Помня и вкуса на кръв. Но не и какво се случи. Нито секунда не изникваше в съзнанието ми.
Бавно се надигнах и простенах, някак си по инерция. Очаквах да усещам болка в тялото си, но това не стана. Чувствах се по-добре от когато и да е било досега. Бавно се огледах, осъзнавайки, че всъщност различавам всичко. Легло, бюро и стол, прозорец и Март. Подскочих и докоснах дрехите си. Вече не бях в бяло, а точно като тях в черно. Понечих да отворя уста, но той беше по-бърз.
- Гейб свали мокрите ти дрехи и те сложи на леглото.- проговори той твърдо и сериозно.- Гарантирам ти, че не ти е направил нищо.
- Ъ-ъ...- понечих да говоря, но той не ме остави.
- Вероятно не помниш какво се случи.- продължи той, все едно дори не съм отваряла устата си.- Гейб те доведе в манастира и след това ти стана истинска Хейт.
Мълчах и слушах, без да проговарям изобщо. Започна да ми разказва какво се беше случило, но това не помагаше. В ума ми не можеше да се завърне дори една секунда. Не помнех нищичко, дори и финала. Според Март, това си беше целувка, но аз не бях съгласна с него. Нямаше да го призная, дори и след сто години:
- Това си беше КЪРВАВА ФРЕНСКА ЦЕЛУВКА, педерас такъв!- изръмжа той накрая, слагайки край на целия ни десет минутен стоп по темата.
- И сега..- поех си дълблоко въздух аз.- Аз човек ли съм все още?
- Пука ли ти?- присви очи той.
Реших, че не ми пука...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Официално заявявам: хора имам нужда от вашите коментари...без тях музата ми стачкува... говоря сериозно, тя си има собствено мнение и когато не я мотивирам, не иска да се включва... а без нея I SUCK
so pls пишете по някоя думичка, тъкмо да знам колко хора четат изобщо....
