Гейб само изсумтя и ме прикани да се кача и аз. Момента, от които най-силно исках да се спася. Да се водиш на мотор е едно, но да сте двама е още по-ужасно. Сега се предполага, че трябва да седна зад него, да се прилепя към тялото му. Да обвия ръце около кръста му. Ето ти нещо, което наистина искам да избегна. Толкова ми се искаше, той да беше с кола. Да бяхме вървяли, щеше да е също толкова приемливо. Но мотор и то този мотор. Поех си дълбоко въздух и също се качих. Ето, всичко това вече беше факт. Гърдите ми се опираха в гърба му, не виждах нищо пред мен, заради големия му гръб. Също така се страхувах, съвсем мъничко.
- Дръж се здраво.- доволно промърмори той, преди да запали.- Забравил съм как се кара бавно.
Ето ти идеалния начин да изправиш косата си, без да ти е необходима преса или каквото и да е друго. Да ти кажат нещо толкова успокояващо, точно преди да потеглят. Разбира се, че ще стисна силно ръце около него. Дори забих главата си в гърба му. Колкото и да беше приятно усещането, аз се тревожех. Не се бях качвала на мотор, не знаех какво трябва да се случи. Знаех само, че всички го намират за опасно. Точно му подхождаше на шофьора ми, нали. Чух го как форсира и миг по-късно потеглихме. Добре за него е, че нямам достатъчно физическа сила, за да му счупя някое ребро. Той се беше навел напред, а аз в него. Забавна гледка, ако бях отстрани.
- Толкова ли те е страх!?- чух го как се провиква едва.
- Повече!- извиках му аз в отговор.
Дори и да не го чувах, усещах, че се смее. Ръцете ми все пак бяха на гърдите му или някъде там. Усещах косата си, която се рееше зад мен. Усещах сърцето си, което щеше да изскочи. После усетих, че той се изправя. Не можех все още да схвана как и защо, но и това щеше да се случи. Изведнъж гърба му стана толкова удобен за прегръщане. Прав пред мен и аз не се налагаше да се навеждам. Можех да хвърля един поглед напред, нали? И тогава видях, че той пак е кръстосал ръце. Не държеше кормилото, не се държеше за нищо.
- ГЕЙБ!!!!- изпищях аз в ухото му с целия капацитет на дробовете си.
- Няма страшно. Тайга знае къде отива.- отвърна ми той, но това не ме успокояваше.
Стиснах още по-силно анорака му и отново скрих лице в гърба му. НЕ исках да зная, не исках да научавам. Събудете ми, когато Септември приключи. Стиснала силно очи, аз се надявах това да е скоро. Усетих, че той се опитва да отслаби хватката ми. Нямаше да стане, не и не и не. Нямаше да се пусна за нищо на света, дори и да ме държеше той.
