The HATEs

Part 69

   Бяхме си го обещали. Едно събиране навън, едно приятно изкарване. Без мисли, без нищо друго. Само усмивки и приятно прекарване... ох, това може би вече го казах. Добре де, всички си имахме толкова много неща по главите си, че ходехме като принцеси. Балансирахме твърде много неща и беше време да отпуснем. В града имаше място, което отдавна се канехме да посетим. Вероятно половината са ходили, но ние не бяхме. Малко, мръсно и задимено заведение. Описание, което ни харесваше дори твърде много. Дори не съм сигурна, че зная името на мястото. Пъзел или дупката или нещо подобно. Лабиринт, мисля, че беше лабиринт. Музиката в началото беше на живо, но след това просто тръгваше хубав плейлист от желания. Всичко ни харесваше и ние се отправихме натам.

   Мо, както можете да предвидите, се постара и двете да изглеждаме сносно. Какви ги говоря, тя настоя да облечем нещо, което щеше да възмути възрастните съседки. Ако имахме такива, разбира се. Оказа се, че повечето хора се познаваха и ние тях и те нас. Гейб, човешкия магнит, човека разговор, комуникативната машина... веднага се зае с разговори. Март поръча алкохол и дори успя да навие и мен. Още си спомням последния път, в които пих и си спомням резултата. Тук наистина имаше толкова много момичета, че всичко можеше да се повтори. Ех, колко бях сгрешила всъщност. 

   Бандата започна с песен, чийто текст не можех да разбера. Нещо, напомнящо на бои на прасета, кавга между петли или каквото решите подобно. Всичко се развиваше дори по-добре от очакваното. Март се усмихваше, поръчвайки си втората си водка. Мо му помагаше, правейки му желязна компания. Това момиче или може да пие страшно бързо или има някакъв номер в ръкава си. Гейб държеше под надзор своя пиратски алкохол, а аз заложих на мента. Прекрасно, нали? Говорихме със страшно много хора, смяхме се силно. Викахме си, за да се чуваме.

 - Кой иска пуканки?- бях в толкова добро настроение, че не беше за вярване.- Отивам да поръчам!

   Някак си се оказа, че пуканките са почерпка от бара. Докато аз се занимавах с това, Март беше поел нещата в свои ръце. Пред местата ни се мъдреха няколко шота, които не можеха да бъдат сбъркани. Йегер... един за мен, за Гейб... за всички.

 - Не съм сигурна..- започнах аз притеснено.

 - Нямаш избор, педал. Вече съм ги поръчал!- подсмихна се той.