Нямаш най-добър приятел, докато всички около теб не започнат да се притесняват за теб. За теб или по-скоро за твоята сексуална ориентация. Защо започвам поредната страница с подобно изявление? Скоро ще разберете. Нека първо върна малко лентата назад.
Когато Март и Гейб тръгнаха, усетих, че русия е намислил нещо. Беше решил да се опита да изпревари Звяра. Нещо, което вероятно беше невъзможно. Аз нямаше откъде да зная това, но нямаше и кой да ми каже. Приближаваше се прекалено бързо към Краля, залепил се за задната му дясна гума. Използвах момента, за да помахам на Мо, която ми се усмихна. Явно можеше само по лицето ми да види, колко съм притеснена. Гейб щеше да се опита да кара твърде бързо. Не, той не се опитваше, той го правеше. Март усети намерението му и не му позволяваше. Дори не успя да миг да бъде първи. За страничен наблюдател, това щеше да е много интересна картинка. Двама луди, състезаващи се за първото място. На един от завоите така се вкопчих в палтото на Гейб, че за малко да го скъсам. Русия беше решил да вземе завоя, едва ли не във легнало положение. Косата ми би побеляла от това, ако не беше вече бяла.
Точно щях да отворя уста и за започна да мърморя, когато пристигнахме. Гейб слезе доволен от себе си, а аз хукнах след него, готова за конско. Изравнихме се с останалите и тогава забравих за конското си. Гейб понечи да каже нещо на краля, а той от своя страна го хвана за ревера. Вдигна го във въздуха и пре спокойно си го пусна на предния капак на Звяра. Усетих, как Мо застава до мен, но не можех да откъсна поглед. Март се навеждаше към усмихнатата физиономия на Гейб. Приближаваше се прекалено близо. Твърде близо. Той също се подсмихваше широко:
- Опитваш се да изпревариш Звяра?- тихо прошепна чернокосия, не откъсвайки изпепеляващия си поглед от Гейб.
- Изравних се със задната гума!- гордо му отвърна другия.
- Никога няма да достигнеш предната...
- Ти така каза и за стоповете...
Двамата бяха прекалено близо един до друг. Тази сцена изглеждаше прекалено неловко в очите ми. Ето защо казах това в началото. Март надигна едната си ръка, хващайки гърлото на Гейб. Надигаше лицето му към своето, а аз бях на ръба на припадък. Мо се държеше повече от мен. Беше сложила на лицето си обичайната покерска визия и не издаваше нищичко.
- Ама те....- понечих аз.
- Ш-ш-ш...- подсмихна се Мо, без дори да ме поглежда.
Гейб не беше спирал да се усмихва, но и Март правеше същото. Сякаш бях по средата на сцена от момичешка манга. От онези с големи червени букви "Яой". Гледах ги с широко отворени очи, как се изпепеляваха с погледите си. Гейб, опрял гърба си на Звяра. Краката му бяха леко разтворени и точно там беше застанал Март. Навел се толкова много надолу, че палтото му завиваше русия. Ръцете на Гейб, спокойно отпуснати на капака. Свободната на Март му служеше за опора, в ляво от кръста на Гейб. Ако го снимам, ще направя милиони. Май не ми достигаше въздуха.
- Келеш...- подсмихна се Март, накланяйки леко глава надясно.
- Хардър дади....- изсмя се Гейб, показвайки върха на езика си.
- Хайде, фъкбой.- изпука врата си чернокосия.- Ти поръчваш пицата.
- Аз искам суши..- обади се Мо.
И ей така от нищото, всичко беше приключило. Все едно не беше се случило каквото и да е. Март се завъртя и тръгна след Мо, а Гейб се изправи спокойно. Все едно това е най-нормалното нещо на света, да са толкова... толкова...така... ох... Аз бях единствената, която все още стои като статуя и не помръдва. Март спря на крачка от мен и ме погледна, все още леко подсмихвайки се. Бавно се наведе и прошепна страховито:
- Това е заради Мо...- процеди той през зъби, карайки ме да настръхва.- Да ти е за урок.
Аз замигах на парцали, останала с отворена уста. Изпратих го с поглед, как продължава напред с изправен гръб. За урок?! Какво трябваше да значи това...
упс....
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
