The HATEs

Part 39

Гейб закрачи напред, все едно нямаше никого пред него. Нима това щеше да е всичко, той нямаше да се бие с нея. Каква беше тя, че той не смеше да я докосва? Не смееше да я удари дори. Тръгнах след него, без да смея да проговоря. Не трябваше да ме вълнува, не трябваше да любопитствам изобщо. Очевидно не му харесваше случилото се, беше повече от ядосан. Следващите четирима, които се изправиха срещу нас, дори не ги докоснах. Гейб ги поваляше с един удар, все едно парцали. Просто замахване с ръка и те падаха, без да знаят какво ги е сполетяло.

   Както закона на Мърфи повелява, сейфа беше в последната възможна стая. Още не бях прекрачила прага, когато Гейб вече се връщаше с папката. Изглеждаше стара и мръсна, направена от картон. Виждах дори малка връвчица, която я държеше от разпада. Държанието му вече започваше да ме ядосва, но не казах нищо. Оставих го да си мисли, че мен ме няма там.

   "Тръгваме".- чух гласът на Мо, а по лицето на Гейб си пролича, че също го е чул.

   Обратния път беше чист, ние го бяхме разчистили. Четири тела, след това още две до асансьора и две преди това. Нямаше я жената с червения костюм, нямаше събудил се. За миг дори се бях притеснила, че някои може би ще започне да се съвзема. Почти бяхме стигнали до изхода, когато видях и Блек за се задават. Те вървяха по-бързо дори и от нас. Изражението на Кралицата бе толкова мръчно и сериозно, а Краля се държеше точно като Гейб в момента. Чухме стъпки, идващи от долния етаж.  Изпращачи, помислих си аз, готова за малко движение.

   Март явно също бе лишен от търпение тази вечер. Той направи крачка напред и изпъна ръката си напред. С едно рязко движение на китката надясно, той сякаш им каза да се разкарат. Това и стана, но против волята на мъжете пред нас. Краката им бяха отлепени от земята, все едно ураган ги е блъснал. Последователно всички се сблъскаха със стената и изпопадаха. Март продължи напред, все едно нищо не се беше случило.

- Хайде,- студено процеди през зъби краля, прекрачвайки през едно от телата.

    Може би бях очаквала да се случат повече неща тази вечер.Може би бях леко разочарована, но това бе първата ми мисия. Мо заслиза надолу, разтваряйки едва дългото си палто, за да може да стъпва. Аз направих същото, а зад мен Гейбриъл се качи на парапета. Той скочи долу, без да вдига почти никакъв шум. Насочихме се към паркинга, където ни чакаха Тайга и Звяра. Гейб стигна първи, помисва я и се качи, изчаквайки ме. Аз се забавих само миг, загледана в останалите. Мо вдигна палец към устните си, но Март я спря, хващайки китката й рязко.