The HATEs

Part 94

   Явно имаше промени, които нямаше да му се харесат. Това беше сигурно, но необходимо ли беше да вика така. Сега успя да привлече вниманието на всички присъстващи. И като казвам всички, имам предвид абсолютно всички. Сребърните вече се обличаха, бягайки притеснени. Мо беше прекратила излежаването си, Тод също беше пристигнал. А Гейб се подсмихваше и ми даваше изцяло прожектора. Искам да кажа, че изобщо нямаше намерение да ми се притече на помощ.

 - КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ Е ТОВА!!! КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С КОЛАТА МИ?!!?!??!- гръмкия глас на господин Хейт огласяше гаража.

 - Ти се вряза...- започнах аз, без да усещам, че той не е приключил.

 - КЪДЕ МИ Е ПРЕДНАТА БРОНЯ?!?! ТОВА НЕ СА МОИТЕ НОМЕРА!!!! КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ДОКАТО МЕ НЯМА??????? - той най-после спря да си поеме въздух.- КАКВО СИ НАПРАВИЛА С КОЛАТА МИ?

- Март, дори не съм я докосвала. Само няколко пъти й дадох кръв.- опитах се да говоря нормално аз.

 - КАКВА КРЪВ ИМА ВЪВ ВЕНИТЕ ТИ! ЗАРАЗИЛА СИ ЗВЯРА!!!

 - Не говори глупости. 19 години. Вероятно дори още не усещаш, колко е озверяла колата ти.

 - Гейб, какво правиш?- чу се Алекс, която явно беше намерила нещо по-интересно от моето конско.

 - Аз...- поклати глава Флъф и дори не я погледна.

   При него положението беше дори по-лошо. Трябваше му помощ, а аз бях последната, която изведе Тайга на въздух. За тези години, я изведох не повече от 10 пъти. Кликнах до нея и я погалих, но нищо не се случи. Гейб беше още по-тъжен от преди. Сякаш му пукаше повече за мотора, отколкото за онзи избор. Беше паникьосан и не знаеше какво да прави. Протегнах се и хванах ръката му, поставяйки я на студения метал. Тихо ръмжене, тя щеше да се прави на недостъпна.

 - Малка глезла,- прошепнах й аз, изправяйки се заднешком.

 - Това ли е Красавицата?- усмихна се Пи, приближавайки се до най-крайната кола.

 - Дам, нямам търпение да ви повозя всичките.- усмихнах се аз, загледана в действията на Март.

   Забавно беше да гледаш, как един двуметров гигант се надвесва повече от възможното за него. Той все още обикаляше колата си и се опитваше да я познае. Звяра не беше сърдит, беше бесен. И смяташе да му го покаже с ярък пример. Първо затвори капака точно на сантиметри от пръстите му, след това една чистачка го удари в ръката. Песните, които радиото пускаше, бяха красноречиви и пълни с китари и хард рок. Но това беше Март и нямаше да му е необходимо дълго. Накрая колата се поддаде и пусна СОАД "Най-самотния ден.". И знаете ли какво стана, Март скочи зад волана и го прегърна. Даже Мо беше изненадана, както нас.

  - Видя ли... Твои ред е..- прошепна нежно Гейб, галейки все още сърдитата си тигрица.

 - КАКВО Е ТОВА НЕЩО НА ОГЛЕДАЛОТО!!!- отново се чу гласът на Март, този път загледан в огледалото за задно виждане и малкия талисман, които висеше.

 - Парче от стария источник...

 - ВИСИ КАТО НА БИКА ТАША**ТЕ!!!

 - Оу..- засмя се Пейдж, неподготвена за това, което чуват ушите й.

 - ВИСИ КАТО НОСА ТИ В МОМЕНТА!!!- провикнах се на свои ред аз.- Няма ли да запалиш вече... знаеш ли колко страда по теб. Намерих му гадже, а той още плачеше за теб. Радиатора капеше до преди ден, Март. 

 - Върнах се, миличка... Тук съм..- усмихна се Март и дори на мен ми стана мъчно за Мо в момента. Сякаш й изневеряваше пред очите й.