The HATEs

Part 62

   Интересно ли ви е да разберете, как прекарахме остатъка от вечерта. След тази толкова Епична битка, ние се насочихме за хапка. Гейб винаги отгладняваше, след като се раздвижи малко. Той си направи толкова калоричен сандвич, че аз щях да напълнея, само ако гледам. Изяде го бързо, докато аз свържа и включа съкровището. Докато се появи надписа Плейстейшън, той вече беше готов. Докато приготвя играта, кой вече беше се настанил до мен. В ръце носеше по едно газирано питие. Нямаше да спим, вече нямаше начин за това. Беше станало три.

   Около пет, той се заигра сам, докато аз сядах пред лаптопа. Имах много мисли, които исках да прикача към историйте си. Това ми беше старо хоби, от което не исках да се отказвам. Под звуците на скоростните ми пръсти по клавиатурата, той продължи да убива съществата си. През това време всички останали спяха или поне аз така си мислех. Мисля..не, напълно съм сигурна, че не искам да знам какво се случва на горния етаж. 

   Първа сесъбуди Ма и се настани до Флъфи. Беше абсолютно никакъв проблем прекъсна играта му, присъединявайки се. Трябва да честна, нали, жегна ме. Двамата се заиграха заедно, а аз гледах отстрани. Биеха се, закачаха се, псуваха се и се поздравяваха. Играеха си, напълно приятелски, но все пак беше странно отстрани. Опитах се да се съсредоточа във главата, която пишех. Младо момиче, което се е забъркало с полицай. Захаросана история, в която тя е преследвана от сериен убиец, а комисаря си пада по нея. Благодарение на преживяванията си преди часове, сега можех да напиша доста еротична сцена. Комисаря се прави на лошото ченге, доказвайки на момичето, че може да е хищен. И все пак шумовете около мен.

   Въздъхнах тихичко и запазих напредъка си. Не мога да пиша, когато тези двамата са там и играят. Не можех и да се присъединя, не беше правилно. Оставих настрани компютъра и се насочих към бара. Едно кафе щеше да ми подейства добре. Ма доре не ме чу, когато я попитах иска ли капучино. На мястото, където стоеше чашата ми имаше нещо ново. Самата ми чаша имаше странно хартиено съдържание. Свалих я и побързах да я огледам. Това беше един от листите на Мо. Нова рисунка, която сега нямах търпение да видя. Пъхнах листа в джоба на екипа си и си пуснах кафе. Аромата започна да гъделичка носа ми, дърпайки клепачите ми нагоре. Това прави кофеина нали. Хваща върховете на клепачите ти и ги повдига малко, по малко.