С удоволствие се присъединих към тях, но нямаше да се включа в разговора им. От километър си личеше, че и двамата са хард кор геймъри. Аз нямах място сред тях. Първо, защото съм момиче и второ.... аз не съм геймър. Играя две игри от време на време и определено не ставам за това. Март погледна към единствения, който беше в страни. Мо се беше отделила самичка и рисуваше нещо. Стана ми любопитво в секундата, в която видях какво прави. Обожавам да рисувам, но рисуването не обожава мен. Точно както при игрите и тук изобщо не ме биваше.
- Ще останеш ли за вечеря?- проговори Гейб, обръщайки ми най-после внимание.- Смятаме да поръчаме семейна пица.
Усмихваше се толкова спокойно. Нямаше нищо общо с образа, които беше извън къщата. Интересното е, че и тримата бяха такива. Тук бяха в дома си и се държаха по съвсем различен начин. Дори с мен се отнасяха по-различно...
- Фегит, това е ясно като бял ден.- провикна се Март, които точно се насочваше към Мо.- Няма как да не остане.
- Аз трябва да...- понечих аз, но Гейб ме изпревари.
- Ау, ама тя е на бачкане!- извика той, плесвайки се по главата.
- Педерас!- изсмя се Март надменно и спря пред Кралицата.
Той беше толкова висок, че му се наложи да се привежда доста, за да му е достатъчно. Първо остана няколко секунди загледан в рисунката й, а след това погледна и нея. Не казваше нищо, просто стоеше и я гледаше. Стори ми се, че я изчаква и тя да му обърне внимание. Но очевидно беше заета, защото дори не надигаше глава. Гледаше в листа и рисуваше, слепешки протягайки се за друг цвят и след това отново продължаваше. Вниманието, което получи чернокосия, беше нулево.
- Ъхъм..- прокашля се той, най-после прибличайки погледа й.- Пица или суши?
Явно тя беше рефера, защото ми се стори, че Март не иска пица. Ако така решаваха проблемите си в това семейство, би било забавно. Гейб искаше пица, мога да го потвърдя на секундата. Март от своя страна явно предпочиташе сушито. Но за тяхна участ, Кралицата сви рамене и отново се върна към рисунката си. Великана не изглеждаше нито очуден, нито изненадан. Дали това беше нещо напълно нормално или просто Докосването му беше казал.
- Колко часа ти започва смяната?- промърмори Мо, все едно нямаше никого пред нея.
- Десет и половина.- сепнах се аз, спирайки да я съзерцавам.
