A & L :The Beginning Of The End

The Beginning

"Най-накрая в университет!" Беше първото нещо изникнало в главата ми като се събудих от дразнещото звънене на алармата ми.Колкото и странно да звучи,да,нямах търпение да отида в университет.Исках да си намеря нови приятели,да започна наново и т.н. , и честно казано това беше първия и сигурно последен път, в който имах желание да стана рано сутрин.

Станах,измих си зъбите,облякох си бельо,дънки и бяла риза.Сресах си косата и я вързах на небрежна висока конска опашка.Не се гримирах,понеже аз и по принцип не го правя,просто не харесвах да се контя.Излях целия си парфюм върху себе си,както винаги.Сложих си черното кожено яке и си взех дамската чанта,сложих телефона и портмонето си и излязох от нас.Заключих си апартамента,който ми беше подарък за двадесетия рожден ден от нашите,вкарах ключовете си в чантата и се отправих за университета.Ползвах градския транспорт по простата причина,че кола нямах,въпреки че имах книжка.Така е като си безработен и вашите те издържат.За мое щастие спирката не беше далеч от вкъщи,а с градския транспорт стигах до там за около 15 минути.

...

"...Ето ме и мен." - казах си наум - "Дано само не оплескам нещо още на първия ден..."

Влязох вътре в залата в университета,където щеше да се проведе първата лекция.Приближавах се до едно момиче,което в гръб доста приличаше на мен.Да си призная,беше доста красиво момиче.Имаше сини очи,за разлика от мен,моите бяха кафяви.Имаше средно големи розови устни,беше сравнително слаба и косата й беше кафява с руси кичури...Пак точно като моята.И дори си бе вързала вързала косата почти като мен,само че нейната не беше толкава небрежно вързана.Вече почваше да ме хваща страх да ходя при нея.Също забелязах,че и тя не се гримира много,само че за разлика от мен си беше сложила спирала.Някой лесно можеше да ни обърка.Вся трябваше да започна да се сприятелявам...

-Аз съм Леа. - казах с усмивка и протехнах ръка да се здрависаме докато сядах до нея - ...Приятно ми е!
-И на мен,Ема! - протегна ръката си и се здрависахме,а усмивка изгря на лицето й.

Внезапно професора влезе и скуката започна...

...

Колкото и странно да бе беше,лекцията мина бързо и решихме в почивката да отидем на кафене,което беше близко до университета.Забелязах,че не сме единствените,които бяха решили да отидат на кафене,идваше половината университет.За момент реших,че има някакво нашествие,но били само студенти.С Ема седнахме отвън,защото имах едно наум,че вътре ще стане горещо и няма да има има въздух.