A & L :The Beginning Of The End

Just come here

   -Какви ги вършиш,бе момиче?! - ръце ме разклащаха в цялото легло - Леа,знаеш ли колко се притесних а теб?!
   -К-какво...

    Още не се бях събудила,а вече ме подхванаха.Алекс,Макс и Ема се бяха надвесили над мен и ту ме гледаха загрижени,ту с омраза.Огледах се и си спомних всичко от предния ужасен ден,слава богу беше свършил.Беше светло навън,а очите им бляскаха още повече,сякаш бяха хванали бяс.

   -Вие какво правите тук?!Как ме намерихте и как влязохте?! - отдръпнах се назад в леглото и Алекс седна на ръба.
   -Първо,търсим те цяла нощ и сутрин.Второ,не беше напразно търсенето.И трето,вратата ти беше отключена. - отвърна му той бавно - Не се отказах от теб и няма да го направя...Това се опитах да ти кажа снощи щом ме наръга и ме остави като куче. - не знам как успя да се усмихне и дори да се засмее.
   -Няколко пъти презаредихме колата,но успяхме. - заяви Ема и се тросна на леглото.
   -Попитахме и разпитвахме целия китайски народ,но успяхме. - и Макс се тросна назад до Ема.
   -Подкупих лекарите да ме отпишат по-рано,защото ми остави дълбоко рани ето тук. - Алекс ми посочи сърцето си и пак ми се усмихна - Косата ми побеля от притеснение,като нищо щях да звънна два телефона,да те търся с хеликоптери и да те пусна за национално издирване,но успяхме. - Алекс се стърпя да не легне и дори се изправи - Може ли малко време с нея насаме? - те му кимнаха и се изнизаха навън.
   -Как изобщо още ме търпиш не знам...
   -И на другия край на света да беше и да си беше порязала пръста,щях да дойда с най-опитния лекар с първия полет и ще те търся под дърво и камък,но ще те намеря и ще ти помогна дори  когато ти ме заряза...

   Ето тук вече се почувсвах гузно.Те наистина ми бяха истински приятели.Начсувах ги и пак тръгнаха след мен.Като семейство са ми,а не приятели.Като истинско,странно,шантаво,сбъркано отвсякъде семейство.А какво да кажа за Алекс...Може би...Може би де е поучил от грешките си.Всяка втора дума му е молба за прошка...

   -Леа,не издържам без теб.Просто се съсипвам щом не мога да те видя,да те чуя как се смееш,да видя усмивката ти...Напълно съм наясно със всички грешки,които допуснах,но погледни от добрата страна - няма с какво друго да те нараня? - не знам защо се засмяхме и просто му позволих да хване ръцете ми щом клекна долу до мен - Не ти предлагам брак,нищо,че вече го направих и ме заряза като пълен идиот,както се опасявах,а ти ми обеща толкова пъти...Все тая...Ам...Моля те,Леа,съжалявам за всичко,моля те от цялото си нарязано сърце... - пак се засмяхме и се погледнахме в очите - Искам да сме само приятели и просто...Нека оставим всичко лошо,сълзите,караниците в тази година и да започнем другата на чисто.Имам някакво хубаво чувство за догодина и искам ти да си част от нея...Моля те,прости ми...
   -Надушвам,как това ще е грешка... - веднага грейна като лампа щом са й натиснали ключа.
   -Да? -подкани ме да продължа и повторих усмивката му от ухо до ухо.
   -Просто ела тук...