A & L :The Beginning Of The End

Did she just friendzone me?

   Няколко дълги часа се минаха,докато най-накрая бяхме стигнали и крайната дестинация - хотела.Нито Макс и крещенето му,нито странните теми на разговор,нито гадните сандвичи,нито задръстванията или каквото и да не ни разваляше погледите с Леа.Каквото и да станеше си се усмихвахме.Винаги се смяхме.Винаги...Винаги изпитвах онова чувство около нея.Чувството в стомаха.И в главата.И в сърцето.Мисля,че се наричаше щастие,но не го усещах,щом тя не беше наоколо.

   Аз отидох да оправя нещата на рецепцията сам.Дадох документите на всички ни и леко казано се ядосах,щом ми казаха,че са ни взели стаите."Как така вземат стаи?" се питах и аз.Трябваше всеки да си има стая и да си почива,да чувства усамотение.Да,ама не.Сега стаите 'от някъде' станали само две.Тяхна грешка било.Естествено,че е тяхна вината,това дори беше излишно да ми го казват.Казаха,че по някакъв начин ще получим нещо като обещетение,но бях прекалено ядосан,че да облислях това тогава.Официално хотел ми дължеше услуга.

   -Какво става,колко още ще се бавиш? - Леа дойде до рецепцията.
   -Останали сме само с две стаи от четири.Какво ще правим?
   -Аз и Ема в едната,ти и Макс в другата,елементарно. - вдигна рамене и скръсти ръце.
   -Извикай ги да ги питаме дали искат да отидем другаде.
   -Не искам повече и една минута в колата,а и къде мислиш,че ще намериш точно сега в най-голямата навалица по хотелите свободни стаи и дори четири? - почесах се зад врата.
   -Добре,май си права.
   -Винаги съм права. - усмихна ми се мазно и пак се обърнах към рецепционистката.
  -Взимаме ги. - казах направо и тя ми кимна.
   -Ключовете за двете стаи - триста и седма,както и за триста четиридесет и седма. - подаде ни ги и я погледнах.
   -Не може ли да да една до друга? - попитах я.
   -Съжалявам,че едната е в едното крило на хотела,а другата в другото,но няма повече свободни стаи...
   -В целия хотел?!
   -В целия,господине. - повтори ме и Леа ме дръпна за ръката.
   -Алекс,нека просто да се настаняваме.Искам да си почина...
   -Но ти спа в колата?!
   -Искам в легло да си почина като нормалните хора... - продължи да ме моли Леа.
   -Това половинката ви ли е?
   -Не! - прекъсна я Леа и я изгледах - В смисъл...Ние сме приятели и ам...
   -...Д-да,приятели сме... - преглътнах нещо огромно,за да го кажа.
   -Жалко,можехме да ви предложим романтични спа масажи,но добре тогава.Приятна почивка от персонала на хотела.
   -Благодарим. - отвърнах и взех ключовете.
  
   "...Приятели,а?...Сериозно ли ме заклещи в приятелската зона?!...Ако това е игра,в която някой трябва да се предаде,това ще си ти,Леа..."
  
  
  Бяха ни разяснили графика за закуската,обяда,вечерята,забавленията и така нататък.Върнахме се при Макс и Ема,за да вземем багажа.Обяснихме им разпределенията и се разделихме след асансьора.Моля се само леглата да са отделни,а да не е по едно цяло легло в стая.За моя огромна,гиганта,гиганстична,неописуемо голяма радост,бяха отделни.Аз бях откъм терасата и излизайки на нея можех почти да видя Леа на нейната тераса.За бога,бяхме в двата различни края на хотела и пак я виждах.