A & L :The Beginning Of The End

What do you mean?

  Засилих се към него и го целунах.Можеше да се каже,че за това си мечтаех сега.Най-накрая да се престраша да го направя и си мислех,че той няма да има проблем с това,но явно имаше щом се отдръпна от мен.

   -Какво ти става?!
   -Какво да ми става,любов? - пак отидох до него и сложих едната си ръка в косата му.
   -"Любов"?Толкова си объркваща...
   -Какво има? - попитах невинна,колкото и да не съм.
   -Цял ден ми отказваш и изведнъж ми налиташ.Или пък става нещо между нас и ме отрязваш.Изобщо не разбирам какво мамка му искаш от мен...
   -Теб искам,Алекс.Искам теб... - пак го целунах,но този път аз го опрях в стената.
   -Добре ли си? - попита разтревожен.
   -Какво да ми има? - прокарах пръст през средата на тялото му от врата до колана на дънките - Въпроса е на теб има ли ти нещо,защото до колкото помня ти ми налиташе повече отколкото аз на теб?
   -Леа... - целуна ме набързо и ме придърпа към себе си.
   -От 3 сутринта се привличаме така.Няма да се измъкнем без да си вземем това,което искаме,Алекс...
   -И двамата пихме много,но ти май прекали... - избягваше погледа ми и хванах брадичката му за да ме погледне.
   -Ще повторя за последно,любов моя... - нарочно се приблих повече към него в личното му пространство - Ти.Аз.Легло.Веднага...

   Този път не ми отказа щом го целунах.Хвана ме под бедрата и ме вдигна.Нямаше да е на масата,не и на плота,нито на дивана или където и да е другаде.С бавни крачки и изкачване на стълбите стигнахме до спалнята.Постави ме на леглото внимателно и легна над мен,слагайки краката си от двете ми страни и едната си ръка до главата ми.Другата сложи под кръста ми и ме караше да се извивам през няколко секунди.Прокаря я под блузата ми и успя да я махне само с една ръка.

   -Харесва ми белега ти... - той започна да целува целия ми корем бавно около белега.
   -Това не е правилно,нали?

   "...Да не изтрезнях за две минути и да ми дойде акъла?!..."

    -Не ми казвай,че отново ще... - той ме погледна и се изправи.
   -Алекс...
   -Леа,слушай ме добре... - надигна се над мен на сантиметри от лицето ми - ...Аз не съм ти втори вариант.Писна ми да ме отдрязваш и да ме баламосваш цял ден.Какво е това,натискаш ми се и пак ми биеш шута? - приближи се толкова близо,че зрението ми не успя да го фокусира - Какво имаш предвид с това?Какво? - стана от мен,след което и от леглото.
   -Остани. - казах тихо и той се спра на прага на вратата.