A & L :The Beginning Of The End

I overdosed

   "...мамка му!Мамка му..мамка му... " Прошепнах си няколко пъти от болка.След това нещата ми се губят,но ето какво настана накратко,защото и без това не мога по-дълго...В момента,в който Али ми каза,че е спряла дилърството не и повярвах.Бебе?Съпруг?Всичко е чисто ново в дома й?А и тя да игра е по нечия воля?Това не е тя.Сестра ми бе кучка.От класа.Бе сестра за подражаване щом дойде дума за подкрепа и съвети,но винаги,винаги нещо в еня намирисва.Никога не се разбираха с Кристофър,на колкото и детски психолози и педиадри да ги бе водила мама.Криеше нещо.И бях права.Тя трябваше да приспи Нео и взе че заспа с него.Макс го последва същото на дивана,докато аз се съмнявах във всичко наоколо.Веднага щом отворих вратата на килера всичко падна...Трева,спринцовки,кокаин и какво ли не.Тогава беше и моя момент.Взех колкото спринцовки можех,отидох в банята и се заключих там.Сега аз бях тази с дупките в ръцете.Сега аз една стоях,а бях седнала на пода,облегната на стената.Изгубих престава дори от колко дни сме тук и дали изобщо са били дни,макар да имам бегъл спомен как спя на дивана.Виждах какви ли не неща около мен...Малките аз и Кристофър когато си играехме на площатката,виждах някакви чудовища и дъгички,и татко не липсваше...Да,виждах го по-явно от бъдещето си.Отвори вратата и дойде до мен.Каза ми да спра да правя каквото се опитвам и да си дам време.Каза ми да правя каквото ме прави щастлива,огледа ме и ме попита...

    "...-Щастлива ли си от това,което правиш сега? - поклатих му глава - Какво беше последното нещо или някой,който те направи щастлива? - продължи,друг отговор освен "Алекс" не му дадох - Той идва и не го изпускай повече - клекна той и хвана ръцете ми - Знам неща,които ти не,Леа...
   -Не ми ли се сърдиш,че не дойдох когато трябваше? - попитах го тогава.
   -Още тогава започнах да виждам такива неща...И вече ти казах,че знам повече неща от теб.Обичам те, миличка... - челуна ме по челото и стана.
   -Какво предстои да стане? - спрях го преди да докосне вратата и той се обърна усмихнат.
   -Бъдещето,реалното бъдеще...
   -Моля?
   -Това е в главата ти,миличка...Не казвай на никой за срещата ни,нали? - засмя се и сложи ръка на дръжката на вратата - Леко съм разочарован в какво положение си сега,но съм горд колко си способна да обичаш.
   -Чакай!Тате!...Подскажи ми поне малко какво ще ми се случи?
   -Хубави неща...Ако ти кажа,какъв ще е смисъла на бъдещето? - татко отвори дръжката на вратата и фигурата му изчезна като цигарен дим щом Алекс мина през него.
   -Леа!Леа,какво си правила?!Чуваш ли ме?!Леа... - тук вече беше частна,заради която изпсувах преди малко от спринцовката в ръката ми..."