A & L :The Beginning Of The End

I'm the biggest lunatic because of her

   "Майчице мила,какво изобщо направих!" бе първото нещо изкочило в ума ми,щом Алекс излезе през вратата,която дори не успя да затвори.Можех да видя как не пукаше,че е мъж и че имаше хора около нас,искаше да плаче с глас.    

   "Не,Леа.Той те кара да плачеш на дневен принцип.Не тръгвай след него." беше втората ми мисъл щом натиснах дръжката на вратата.Раздвоявах се и то много.Той най-сетне си тръгваше от мен по своя воля,а аз не бях щастлива както показвах,че щях да съм.Нараних го защото той ме нарани.Вече не бях по-различна от него.

   -След него ли тръгваш? - Ан ме попита.

   Щом опитах да отговоря...не можех.Гърлото ми запари и заболя сякаш бях прегърнала камък.Цялото ми лице и гласа ми пламнаха.

   -Съжалявам... - тръгнах си затичана.

   Затворих вратата след себе си и тръгнах към колата на Макс без да казвам повече.Не можех да говоря.Пресякох улицата набързо,качих се в колата и започнах да ритам и блъскам всичко в допир до мен.Исках да се освободя.Исках да избягам от всичко това.Плача ми ме превзе напълно и се свлякох по седалката.Тотално се разпадах.

   Между сълзите си се загледах в страничното огледало.Виждах Алекс от колата му да изпада в съшата криза.Той обаче имаше сили да потегли,докато аз дори не можех да мисля.

   Естествено,че го обичах,дявол да го вземе!Обичах го,обичах го,обичах го!Той,Алекс и само Алекс,можеше да ме сгази с тежкотоварен камион и пак щях да го обичам.Точно защото го обичах му простих всичко до сега.Алекс като нищо можеше да ми вземе живота от нерви и пак щях да го обичам повече от колкото обичах себе си!Обичах го и още го обичам го във всичките му простотии!

   Точно защото го обичах ме болеше толкова.Чувствах се всякаш както аз го обичам,той ми отвръща със същото и в един момент той ме забравя.Всякаш ме мрази,за да ми причини всичко това докато ме обича.

   Повече от всичко исках и той да дойде до мен,да се разпадна на рамото му от плач,той да е прегърне,да ни откара вкъщи и да го прегръщам в леглото.Повече от всичко исках да му кажа,че е баща на детето ни,което той толкова искаше.Толкова силно желаех всичко да се нареди колкото и безсмислено да звучи.

   Искаше ми да се да знаех какво последно мамка му исках.Не го исках около себе си,но не го исках и до никоя друга.Не исках даже да ми говори,но исках да прекарам живота си с него.Не исках нищо общо с името му,но исках да крещя от покривите,че съм бременна.Когато ме попита дали го обичах,едно малко гласче още тогава викаше с всичката сила,която притежаваше "Да",но в онзи момент в мен бушуваше повече омраза отколкото любов.