We shoudn't do it

1.5K 60 0
                                    

   -Леа,не знаеш колко съжалявам...
  -Не повече от мен... - погледнах надолу и затворих врата и се плъзнах по нея...

  Сълзите ставаха все повече и повече...не можех да ги спра...а и как се очакваше,при положение,че изгубих човек,на който толкова държах...

   Реших да отида в стаята си и да се облека най-накрая.Сложих си широк черен панталон и по-широка тениска.Не ми пукаше как изглеждах...вече не ми пукаше за нищо...и никой...освен Алекс...

         ...

   Часовете минаваха,а още не можех да си го избия от главата.Мислех само за него и за шибаната целувка.За това как го изгубих.За това,че сигурно не иска да ме вижда...

       Гледната точка на Алекс

   "Как можах?!Как можах да си го помислям?!..."

   Само тези мисли минаваха през главата ми.Вече втори час си мисля за Леа.Не можех да спра за това,че ме мрази в момента.Сигурно дори не иска да ме вижда.Ако можех...ако имах една минута с нея още щях да и кажа всичко...че исках да се гръмна заради нея...

   Изведнъж чух чукане по врата.Толкова се надявах да е тя,но не беше.Макс отново идваше да ме провери.

   -Дойдох за поливането на спартамента!

   "Мамка му...напълно изключох за това..."

   -Отменя се...
   -Как си?Изглеждаш ми сдухан?

   "Говори ми..."

   -Добре съм...Ти? - поканих го на дивана.
   -Пич,изглеждаш сякаш всеки момент ще паднеш и ще си останеш така... - той вече беше седнал - Нека позная...заради Леа?
   -Сигурно ме мрази... - издишах тежко.
   -Какво си и направил толкова,че да те мрази?Не...кажи ми,че не си я...
   -Да направих го...целунах я...
   -Пич...не знам дали да се радвам за теб или да съм тъжен...
   -Нито пък аз...
   -А какво точно стана?
   -От къде ли да започна...бях заспал в скута й,направих се,че съм паднал тежкo...
   -Защо мамка му?!
   -Не знам,ясно...не знам,но правеше дори най-неприятните неща приятни...
   -И после...
   -И после,когато я извиках тя тичаше към мен толкова бързо,че падна и си удари крака.Сложих я на дивана и я целунах...След което...тя каза,че не е правилно и ми каза да се махна от апартамента й за доброто и на двама ни...Макс,какво да правя?
    -Първо разбери какво чувстваш към нея,събери си мислите и й кажи всичко...
   -Ами ако не знам какво чувствам към нея...ами ако не иска да ме чуе...сигурно в момента стои там,сама и умира от болка заради крака...
   -Ще звънна на Ема да й кажа,че има промяна в плана и ще й дойде на гости.Тъкмо ще й помага!
   -Ще съм ти благодарен!А между вас какво става?
   -Нищо,както винаги...Е,аз ще си ходя,тя сигурно ще намине утре!Чао!
   -Чао пич!Мерси пак!

A & L :The Beginning Of The EndDonde viven las historias. Descúbrelo ahora