A & L :The Beginning Of The End

I wish I could go back to the day I met you and walk away

-Познай кой е... - както в началото,нямаше как да объркам този глас.

Ушите ми познаваха този глас до болка.Ноздрите ми на момента разпознаха аромата.А самата ми кожа...Тя знаеше тази топлина само с допир.

-Алекс... - широко отворих очи и го погледнах целия...господи,едва не изкрещях...
-Леа...

Не беше за вярване...Той стоеше пред мен.Алекс стоеше на един метър разтояние от мен!Поклатих глава сякаш не вярвах,така си беше.Той направи крачка назад и пусна сака очаквайки реакцията ми.Тя беше естествено да му се нахвърля.Толкова силно се забих в него и обвих ръце около врата му,че той направи пак крачка назад.Точно както в самото начало,беше същата дълга прегръдка...

-Тук съм,тук съм... - зарови ръка в косата ми и ме прегърна по-силно щом заплаках.
-Алекс... - погледнах го в очите и кълна се,изгубих представа как се дишаше - Толкова много ми липсваше.Безкрайно много...

Това си беше наистина така.Всички ужасни дни,които прекарах в сълзи и всичкото страдание си струваше за този момент.Липсваше ми.Липсваше ми,мамка му!Липсваше ми повече от всичко!Готова съм да си го татуирам на челото.Готова съм да го изкрещя от покрива на най-високата сграда в града.Готова съм да го напиша в небето,дявол да го вземе!

-И ти ми липсваше,Леа.Всяка минута,всеки час,всеки ден,всяка нощ... - избърза сълзите ми с палци,това беше ново ниво на липсването.
-Защо не ми върна поне едно обаждане?Поне едно... - нагласих главата си под брадичката му и започнах да потърквам леко врата му.
-Исках да ти го кажа на живо.Честит рожден ден,Леа.

Липсваше ми точно тази усмивка.Тази,при която се появяха и леки тръпчинки.Или милия начин по който ме гледа.Боже,обожавах тези неща в него.Обожавах самия него.Обожавам Алекс.Не,не...Не можех без това.Знаех че и той го иска щом се погледнахме за две секунди с нашия поглед.Не се замислих и за секунда.Надигнах се и го целунах въпреки всичко без да казвам или правя друго нещо.Бавно му показах всичко, през което минах последната година и половина и той изобщо не възрази.И аз му липсвах.Вече бях убедена.Никога не искам да ме пуска.

-Не си тръгвай никога... - помолих го и стиснах дрехата му силно.
-Съжалявам,Леа...

Съня ми...Случваше се!Как не го забелязах по-рано още щом завяля не знам.Той дойде против всичките ми очаквания и сега ще ме напусне отново.Мамка му,мамка му,мамка му и мамка му!