A & L :The Beginning Of The End

We don't talk anymore

   -Макс,върнах се! - провиках от входната врата - По-добре ли си? - попитах щом го видях в кухнята.
   -Не,но спалнята мирише на повръщано.
   -Защо мирише на-...Не ми казвай-... - издишах тежко и се примирих - За бога...
   -Виждаш ми се леко тъжна днес? - вметна и го последвах до банята - Станало ли е нещо? - масажирах си края на носа и скръстих ръце.
   -Не,просто съм уморена. - уморена от всичките странни и тъпи емоции около Алекс.
   -Как мина,че си уморена? - попита ме и започна да си мие зъбите.
   -Как да мине?Ставане,университет,магазин,след малко и чистене на повръщано...
   -...нещо интерешно? - пита пак с пяна в устата.
   -Не...Ами,попаднах на Алекс няколко пъти и искам нещо да се промени.Или той,или аз да изчезнем.Ужасно е да видиш и да искаш да говориш с някого,а дори не можеш да го погледнеш в очите и да му кажеш името...
   -Искаш да се сдобрите? - Макс изплю водата.
   -Ако това стане,пак ще стане взрив.Не знам...
   -Как така не знаеш?Да или не?
   -Искам да сме приятели,но просто не искам повече шибани драми.Писна ми от тях.Искам просто да си говорим,да можем да се гледаме,да не ни е неудобно,просто нещата да са както преди.
   -Аха...Хм...
   -Отивам са изчистя каквото си правил там горе,след това ще уча за тъпия изпит,трябва и да готвя и чак тогава ще видя леглото... - взех мопа и нещата с които да изчистя и мъката започна.

   ...

   Хората нали казваха,че трябва да направиш нещо гадно,за да си избиеш нещо от главата.Е,лъжат.Чистих повръщано и ако носа ми също можеше да повръща - щеше.До преди малко учих като зубър и единственото нещо,което ми остана в главата е Алекс,нищо друго.Никаква концентрация в каквото и да е отношение.Обмислям да си изсипя врялата не-готова супа на краката и да се надявам тази болка да преодолее другата.За съжаление Макс е на масата и пробва всякакви методи да си отпуши носа.Колкото до мен,предвиждам как ще ям истерично сладолед до полунощ.

   -Хей,нали носа ти беше запушен? - попитах го щом си ровеше в лаптопа щом се обърнах.
   -Ще дишам през устата,а и си сложих капки.След малко ще ми се отпуши,а Ема и Алекс ще ми вдигнат.
   -Пак ли видеочат?
   -Пак видеочат. - издишах тежко и се върнах на кухнята.
   -Охо... - чух носов-роботския глас на Ема от лаптопа му.
   -Охо...Код 'запушен нос' ли надушвам? - попита Макв
   -Ако можеш да надушваш неща да,защото аз не мога. - отвърна му тя и се засмяха.
   -Как сте там?
   -Аз си лежа,а Алекс ми се струва леко странен... - Ема снижи тона щом Макс и направи знак - Май го заразих.
   -Оправяйте се...Какво му е на него?
   -Мисля,че умира.Сигурно главата го боли доста и затова е като труп. - каза Ема престорено сякаш знаеше че стоя близо и иска да ме заинтригува.
   -Как? -направих го и отидох зад Макс.
   -Няма желание за нищо,все мисли,отказа дори да вечеря. - отвърна ми тя.
   -Какво прави в момента? - седнах до Макс и видях как Алекс също идва до Ема.
   -Как е,пич? - поздрави го Макс.
   -Бива. - отговори просто.
   -Ема,ти как си? - обърнах се към нея.
   -Все още съм жива. - тя се облегна на рамото му и вътрешно се почувствах ужасно - Вие какво си правите?
   -Аз готвя,Макс не знам какво прави до сега. - отговорих и му се засмях - Вие?
   -Аз трябва да си пия хапчето.Секунда... - Ема стана като попарена и Макс си удари челото.
   -Ей,и аз.Сега се връщам и аз. - двамцата изчезнаха и останахме само аз и Алекс.
   -Е,ам... - започнах неловко.
   -Такова... - опита да продължи,но и той спря да говори.
   -Ние...Цял ден се срещаме случайно. - обелих едва едно изречение.
   -Мхм... - кимна и погледна надолу - Ти как си?
   -Честна ли да съм?Защото не мисля,че някой от тук беше до сега?
   -Да предположа ли,че една мисъл ти се върти в главата от часове? - мълчах в знак на съгласие - Теб какво те мъчи?
   -А теб?Първо ти ми кажи... - той се огледа наоколо и вдиша дълбоко.
   -Колко е часа?
   -Осем и двадесет и четири? - отвърнах объркана.
   -Точно в този час,преди две години,в ресторанта от първата ни среща,щях да ти предложа с ето този пръстен. - отвори кутийката,показа ми я и заби поглед в нея - Толкова пъти ти предлагах с какво ли не...С близалки,понички и снакс,но не знаеше,че тогава щях да ти предложа с истински пръстен.Всичко се обърка и всичката радост,която изпитах се превърна тъга.Дните станах седмици,седмиците месеци,месеците години и ето ни и нас,по-чужди от всякога.Не си говорим вече,нямаме никакъв контакт... - продължвах да мълча,нямах какво да кажа.
   -Ако бях забременяла,както искахме,детето ни щеше да е на седемнадесет месеца.На годинка и половина почти. - усмихнах се на нищото,но се натъжих щом погледнах нагоре - Щяхме да си стоим тримата в леглото и да се смеем.Щяхме да си играем с мечока от лунапарка,когато си казахме първото "обичам те".Щяхме да се разхождаме в градинката до апарартамента ни,стария ни апартамент.Щяхме да сме щастливи...Сега...Сега апартамента ни събира прах.Никой вече не топли леглото.Чиниите от закуската все още стоят на масата....Сега сме други.Ти с друга,аз съм с друг.Опитваме да продължим напред,но тази посока все ни отвежда до другия.Сега не можем да се погледнем в очите дори,какво остана да...няма значение... - млъкнах щом Макс се върна и си потърках навлажнените очи.
   -Какво изпуснахме? - Макс седна до мен,а Ема се появи малко по късно.

   Разговора им продължи,докато аз и Алекс само мълчахме.Поглеждахме един към друг,но ни идваше да станем щом единия бъде целуван.Но Алекс се усмихна от нищото,сякаш някой му наля акъл.Поне той явно беше щастлив.

    "...Защо просто не мога да го забравя?...Защо не мога да го оставя да си тръгне,или той да остави мен?...Макс веднъж не каза ли 'Ако обичаш нещо,пусни го на свобода,ако е за теб ще се върне'?... "

  
        Гледната точка на Алекс
  
    "...'Опитваме да продължим напред,но тази посока все ни отвежда до другия'...Ами да...Това е!...Господи,аз съм дебил..."

   -Извинете ме... - станах и отидох в спалнята,за да разсъждавам на спокойствие.

   Думите на Леа ми се въртят в главата от момента в който ги изрече.Просто ме удари с ток.Главата ми ще гръмне.

   -Така,скъсахме веднъж,тя се върна при мен...Разделихме се още хиляда пъти,и пак я заслужих.Продължихме да се обичаме дори след като се мразихме.Точно си продължаваме напред и това напред е тя!Боже,колко съм тъп!Тя е! - продължавах да си удрям челото осъзнавайки всичко - Трябва да оправя нещата!На момента! - повтарях си глупаво и тъжно като на малоумник.

   Пак се върнах при тях.Час по скоро трябва да загладя пак всичко.Няма да се откажа от нея,няма и как.Опитах,но е невъзможно.Бавно или бързо,сега или утре,до десет минути или догодина,нещата ще се оправят.

   -Тези хапчета май не ти действат добре? - засмя ми се Ема.
   -Защо го казваш?
   -От къде я намери тази радост от нищото?
   -Хрумна ми нещо...
   -Да чуем... - подкани ме Макс и започнах да гледам към Леа.
   -Да излезем някъде?
   -Къде? - попита ме Ема.
   -Някъде,ще измислим къде...
   -На кафе? - предложи Макс.
   -Не...Да е на спокойно място...Да е забавно.Да ни създаде спомени за цял живот.Да...Да...Скално катерене!
   -Скално катерене? - повториха всички до един,включително Леа.
   -Скално катерене. - потвърдих - Хайде,ще е забавно.Аз ще подготвя всичко от оборудване до храна за из път,но отиваме всички...
   -Аз съм пас. - каза Леа се се облегна назад на стола си.
   -Или отиваме всички,или никой.Всичко ще е наред... - потвърдих сериозно и Макс сякаш веднага се нави.
   -Чух храна,така че съм навит. - сякаш ми намигна,но път Ема го усети,явно е намигнал на нея.
   -И аз съм вътре.Обичам планините. - каза тя и остана само един човек.
   -Леа? - попитах и погледнах към нея.
   -Не знам... - започна да се оглежда нервно и да си чеше ръцете през ръкавите.
   -Идваш! - казахме всички вместо нея и тя вдигна рамене.
   -Ако умра,вие сте виновни...Бройте и мен.

   Ема и Макс започнаха да викат,а аз просто и се усмихнах.Странното е,че получих усмивка в замяна...
 
  ***

   Някой нещо взе да се вразумява,докато другия май нещо не му светва крушката😂💔❤?Или на всички им?Или на никой?Обърках ли ви?🤣😊😏