A & L :The Beginning Of The End

Are all these clothes in my apartment yours?

   -Не съм казвал че искам да се отдалеча от теб...И да,знам много добре чувствата си към теб Леа,за тях не трябва да ти казвам повече...
   -Колкото и да искам да ги знам,ще те оставя... - стиснах юмрук и напук на волята си станах от дивана - Мисля да не чакам обяда... - да си тръгна според мен беше най-доброто решение.
   -Леа чакай... - каза той преди да стигна до вратата му - Не можеш да отидеш там!
   -Защо?
   -Довери ми се и остани тук,въпреки че не трябва...
   -Но защо-...
   -Просто го направи.За мен...
   -Добре мамка му какво искаш от мен?!Първо ми казваш да си тръгна и след това ме задържаш тук!Последно какво искаш от мен!? - изкрещях му и той хвана ръката ми преди да отворя вратата му.
   -Теб!...И то в смисъла който се сещаш,не този за който те излъгах... - каза той със затворени очи,явно не искаше да го каже.
   -Нещата не могат да станат по-объркани... - започнах да си търкам лицето и се отдръпнах от него.
   -Нищо от казаното тук не трябваше да ти казвам.Моля те,нека се правим че не е ставало...
   -И как точно да стане това след като постоянно стават такива работи?!Моля те,нека си вървя...Моля те... - примолих му се и той погледна надолу.
   -Щом го искаш и не ми вярваш,че го правя за твое добро...Ето ти ключовете,върви си. - той ми отвори вратата и минах през нея с сведена надолу глава.
   -На теб вярвах най-много... - казах след като се обърнах към него.
   -Всичко беше грешка... - промърмори той и затвори вратата с затворени очи.

   Всичко това едва ли щеше да има хубав край.Усещах болката му,дори и аз не знаех как аз се чувствах в момента.Не го харесвах,но сякаш имах по-силни чувства към него...Отворих вратата на моя апартамент и тя се удари в някакъв сак.Вътре имаше само мой дрехи и когато вдигнах поглед видях мъжки дрехи навсякъде.Вдигнах една тениска и я помирисах...Мирише на Алекс...

   "...Какво забога ще правят толкова много негови дрехи тук!?...Да не сме живяли заедно?!..."

        Гледната точка на Алекс

   "...Защо я оставих да си тръгне!...Защо и казах всичко това?!...Защо се държах така!?..."

   Всичко което й казах...Сякаш думите сами излизаха от устата ми.Очаквах само кога ще доловя крещенето й когато намери всички мой дрехи там и кога ще си спомни всичко...Но някак това не се случи.Тя просто излезе от тук и не чух нищо повече от затварянето на вратата й.Всичко изведнъж стана толкова объркано...в един момент щях да я целуна,а в друг да я изгоня...