A & L :The Beginning Of The End

That was the best night in my life

   -Обичам те Леа...
   -Моля... - казах още в неведение.
   -Ще ти го кажа още хиляда пъти ако искаш...Знам,че един вид излизаме от няколко дена,но...винаги съм го правил по един начин...и сега просто е като нещо повече... Обичам те Леа!Обичам т-... - целунах го и го прекъснах...
   -И аз те обичам Алекс... - целунах го отново,но по-бавно и се сгуших още по-силно.
   -Виж,влакчето пак тръгна... - каза той и се засмяхме...
   -Забелязал ли си,че винаги когато става нещо между нас винаги става нещо друго?
   -Да,но винаги ми харесва края... - каза той и ме целуна...

    След известно време вече бяхме слязли от колелото и бяхме в колата...

   -Мамка му!Забравихме ти патериците! - Алекс удари волана преди да потегли.
   -Няма страшно,не се ядосвай.Не ме болеше... - казах и погалих ръката му - ...не много...
   -Моля?!Защо не ми каза?
   -Спокойно,нищо ми няма.
   -Сигурна?
   -Напълно...
   -Да тръгваме тогава...
   -Мечката!Чакай ме тук! - тогава се усетих,че бяхме забравили играчката.
   -Леа чакай! - вече бях затворила врата на колата и бях тръгнала към колелото,но не след дълго усетих Алекс да ме дърпа за ръката.
   -Пусни ме,сега ще я взема и се връщам...Алекс! - казах му,но той ме беше хванал по колената и ме беше сложил на рамото си.
   -Ако не се успокоиш няма да те пусна.
   -Спокойна съм! - казах докато го удрях по гърба.
   -Виждам... - каза и се засмя - Отиваме да я вземем заедно.
   -По-бързо!
   -Почти сме там...
  
   След не кой знае колко време отново бяхме там.Учудих се отново от силата на Алекс.Беше ме носил на рамото си,а ходеше толкова бързо...

    -Добър вечер отново...да има забравена мечка тук накъде? - каза Алекс след като ме беше пуснал.
   -Да господине...Ето я. - отговори продавача докато му подаваше мечката.
   -Благодаря ви много! - казах и гушнах мечока...
   -Лека вечер,хайде Леа.

    Той помаха за довиждане и си тръгнахме отново.Вече бяхме в колата и играчката беше на задната седалка.Аз бях хванала ръката на Алекс,която беше на скоростния лост...
  
    -Гладна ли си? - попита ме и ме погледна.
    -Малко...Може ли да минем през супермаркета?
    -Разбира се,че може. - каза Алекс и отби колата.

   След като паркирахме се насочихме към магазина.Скоро бяхме там...

   -Е,какво ти е на глава? -попитах го.
   -Не зна-ам...Апчю! - Алекс опита да каже нещо но кихна... - Та казвах че...Апчю!
   -Алекс добре ли си? - сложих ръка на челото му - Не си топъл?
   -Или съм настинал,или наоколо има...
   -Мед... - казахме едновременно и се погледнахме,след което се огледахме наоколо.
   -Такъв не виждам... - казах му.
   -Добре,просто да изберем какво ще ядем и да го вземем по-бързо,какво ще кажеш за...знам ли,телиатели?
   -Добре,ти търси самите телиатели,аз.. всичко останало.Бързо.
    
    Докато търсех нещата за вечерята,изведнъж някой ме дръпна за ръката и изпуснах кошницата...