A & L :The Beginning Of The End

That changes everything

   -Защо не ми се обади?!Каза ли на Алекс,че ...
   -Какво за Алекс? - той незабавно попита...
    -...Че ще дойда на партито другата седмица... - допълних.

   "Господи,за малко да каже че съм влюбена в него...щях да потъна в земята,ако не я бях прекъснала..."

   -Между другото си на високоговорител защото Алекс искаше да те чуе.
   -Да, това щях да питам... - явно забеляза намека ми - Как е той?
   -Добре е! - каза той.
   -А Леа?
   -Добре съм.Алекс ме обслужва като принцеса цял ден... - погледнах го и ми се усмихна.
   -Ти как си? - Алекс я  попита.
   -Ами беше ми притеснено за Леа,че не ми се обади...но сега съм добре.Какво правите сега?
   -Чакаме храната да пристигне.Мързел ни е да готвим или да ходим някъде затова си поръчахме бургери.След малко би трябвало да дойдат... - точно тогава чух тропане на врата.
   -Или още сега! - Алекс отиде да отвори и аз изключих високоговорителя.
   -Той отиде да отвори на доставчика.Само двете сме... -бързах да и кажа - За малко щеше да ме издадеш пред него!
   -Откъде да знам че съм на високонговорител?!А и,кога ще му кажеш,че си влюбена в него?
   -Не знам...а и сега ще ядем бургери,не е от най-романтичните начини да кажеш на някой,че го харесваш...
   -Нали знаеш,че все някога трябва да му кажеш,или че той ще разбере...
   -Знам знам,айде ще затварям,храната идва.Чао!Целувки и от двама ни! - Ема щеше да каже нещо,но и затворих.
   -Ето го и яденето!Това мисля,че е твоя...с повече кетчуп,както го обичаш! -той ми се усмихна и ми подаде бургера.
   -От къде знаеш как го обичам?
   -Познавам те доста добре...а и винаги когато си си взимала бургер помня,че казваше да е с повече кетчуп... - побутна ме леко.
   -Запомнил си? - казах преди да отхапя от бургера си.
   -Да... - усмихна ми се още повече - Казах ти,познавам те добре! - засмяхме се - Чакай,изцапала си се тук...

   Той потърка бузата ми леко с палеца си.Беше толкова нежен докато го прави.Пръстите му останаха на бузата ми дори когато я бе изчистил.Продължаваше да гали лицето ми,но спря щом усети,че пак ще си разменим онзи наш поглед...честно казано се разочаровах леко след като спря,но усмивката му ме зарадва отново...

   -Кога точно ще е поливането?
   -Понеделник,след 2 дни. -каза преди да отхапе от бургера си.
   -Ясно.Но трябва да внимаваме с шума за да не ни изритат още преди да си се нанесъл официално... - засмяхме се,а Алекс пак се задави.
   -Господи,Алекс,пак ли? - казах тупайки го.
   -Не помагаш мно...много...ка..като ме размиваш пов...повече... -тогава осетих,че е сериозно.
   -Нося вода!

   Ходих възможно най-бързо към кухнята му.Отне ми време докато намерих чаша,а Алекс вече се задушаваше.Докато стигнах до него видях,че е легнал и със затворени очи...

   -Алекс!Боже не!Алекс събуди се!

   Надигнах се над него и видях,че едва едва диша.Сърцето ми спря за момент.Ведната започнах да правя извънгръдни притисквания и не спирах да му говоря.

   -Хайде Алекс,хайде!...Дано това помогне! - казах и започнах направих дишане уста в уста...

   В момента в който допрях устните си до неговите и останаха там,той веднага изправи ръката си и преметна кичур зад ухото ми.Започна да гали бузата ми и да движе устните си по моите...

   "Ах ти...мръсник...но как да му се сърдя..."

   Устните му бяха по-топли от предишния път.Изведнъж той смени позициите и аз бях под него.Долавяше се усмивката му между целувките.Самата целувка продължи няколко секунди,докато той не се отдръпна...

   -Благодаря...че ме спаси... -целуна ме за последен път,но по-бавно и му отвърнах.
   -Пак заповядай... - казах и се усмихнах докато се изправяхме и се връщахме към предните си места...
   -Бъди спокойна,пак ще се задавя ако трябва... - усмихнах му се и преплетохме пръсти - За това бих си счупил и ръката... - разсмях се леко и започнахме просто да стоим.
   -Искаш ли сега да те изгоня от нас "за доброто на двама ни", за да видиш какво ми беше... - той се обърна към мен...
   -Недей,на мен тогава ми костваше цялата воля,за да го кажа... - подпрях глава на рамото му.
   -А да дойда утре пред вас и да кажа да забравим последното, което се случи? - засмях се леко.

   "...Не бих искала да го искам забравя,дори искам да се повтори..."

   -А искаш ли да се направя,че съм си счупила гръбнака,да те извикам и в бързината да си навехнеш крака? - той се засмя...
   -Всъщност,да...Така ще се грижиш за мен постоянно? - засмях му се...
   -Знам само,че не искам отново да си мисля за това как ме мразиш... - казах най-накрая.
   -Никога не съм те мразил.Даже обратното...
   -Какво имаш впредвид?
   -Влюбен съм в теб,Леа...до уши...