A & L :The Beginning Of The End

I'm sorry...But I just can't

   ...
   
         Гледната точка на Алекс

   -Свободни сте. - тези толкова очаквани от мен думи най-накрая излязоха от устата на професора.

   "...Слава богу!Тук нямаше да издържа повече..."

   Веднага тръгнах към Леа.Не знам какво ми ставаше,но тя пак ми липсваше.След време се бях усетил,че това е първия път в който сме разделени за толкова време.Ние постоянно сме заедно -ставаме заедно,закусваме заедно,мотаем се,вечеряме и си ляягаме заедно.Буквално сме заедно по цели дни.Дори бях забравил за съществуването на Макс,но той едва ли ще се сърди че съм го оставил намира от мен...

   Ходех с големи и бързи крачки към Леа.Бях застанал на вратата на залата й облегнат до стената в очакване тя да дойде...

   -ПА! - стреснах я веднага щом ме видя.
   -Алекс! - тя направи крачка назад все още уплашена - Спри с това...
   -Здравей и на теб отново,любов моя... - прегърнах я силно и тя ме целуна - А сега бързо към мола...
   -После аз съм разваляла момента,а? - Леа повдигна вежда с усмивка.
   -Ти най-често го правиш.Но сега наистина трябва да бързаме,нямане никакво време...
   -Сега е два следобяд,а София ни каза да идваме у тях в седем и половина.Имаме повече от четири часа...
   -Да...Два часа избираме какво,един час имаме свободен и в останалото време трябва се приготвяме. - казах й и тя издиша тежко.
   -Всъщност може и по-рано да свършим и най-накрая да си почина за малко... - тя се прозя и ме прегърна с една ръка докато все още ходехме.
   -С какво ще се отиваме на мола?Такси или с автобуса?Ако искаш пеша,не е толкова далече... - спрях да говоря щом забелязах как я обсипах с въпроси.
   -Абсолютно никакъв шанс няма да се върна пеш...С такси,не искам в претъпкания рейс.
   -Добре тогава,покажи магията си и ни хвани такси. - побутнах я и тя се огледа в улицата пред университета.
   -Чак магия... - тя свирна силно с уста и помаха на едно такси,което няколко секунди след това спря пред нас на тротоара.
   -Ако не е магия,не знам какво е...
   -Влизай. - тя отвори задната врата и влезе,потупвайки ми мястото до нея.
   -Защо да влизам?Аз си мислех че мога да отида в багажника... - седнах до нея и тя хвана ръката ми.
   -Накъде деца? - попита шофьора.
   -Към най-близкия мол. - отговори му Леа и се облегна на мен.
   -Ясно. - той затвори малкото прозорче,което делеше нас от него и фактически останахме само аз и Леа.
   -Не смяташ да спиш в мен,нали? - попитах я и тя напук се сгуши в мен.
   -Какъв е проблема?
   -Че упъти шофьора към най-близкия мол.Ако му беше казала някой по-далечен щях да се поколебая дали да ти дам да спиш...
   -Много си гаден. - тя взе ръката ми и сама се прегърна с нея.
   -Защо да съм гаден?Днес нали спа?
   -Аз винаги мога да спя...Дори на две кафета.
   -Това и аз го знам.Кажи ми нещо което не си ми казвала.
   -Обичам те? - тя се засмя дори със затворени очи и аз целунах главата й.
   -И аз теб...Хайде поспи си малко,ще те събудя като стигнем...Което може да е до няколко минути.
   -Благодаря ти любов и споко,тук е пълно със задръствания.Не си ли пътувал в такси?
   -Не много...А ти знаеш ли колко си сладка докато спиш?
   -Не,но ме остави да съм си уж "сладка"... - тя направи въздушни кавички с пръсти дори обвила ръце около мен.