A & L :The Beginning Of The End

All of me loves all of you

   -Да не намекваш...
   -Да се отделим един от друг?
  -Да...
   -За нищо на света Леа. - той погали бузата ми - Никоя двойка не е като нас.Ние сме различни от другите и това ни прави уникални.Затова ни харесвам толкова много...
   -И аз си ни харесвам такива,с изключение на споровете.
   -На същото мнение съм. - отговори той и целуна главата ми.
   -Тогава какво правеше преди да се срещнем? - попитах го.
   -Играх си на лаптопа,който се прецака отдавна...
   -Това там китара ли е? - забелязах такава в ъгъла на стаята -

    Спомних си,че Алекс в гимназията ходеше на уроци по китара.Беше много добър в свиренето,но баща му не го удобряваше и затова той спря да го прави...

   -Да,но не съм свирил отдавна...
   -Моля те посвири! - бях станала и му носех китарата,но той гледаше в страни.
   -Не бях толкова добър...
   -Моля те!Ако ме обичаш... - казах и се нацупих.
   -Какво ли не правя защото те обичам...Дай ми я. - Алекс най-накрая се съгласи и взе китарата - Добре...коя песен,коя песен...Сетих се,ти я харесваше...

   Той разтърси китката си няколко пъти и постави пръстите си на струните.Не след дълго в стаята се чуваше много позната за мен мелодия,но не можех да се сетя на коя песен беше...

   -Сещаш ли се коя песента или свиря ужасно? - погледна ме за момент,но отново заби нос в китарата.
   -Супер позната ми е....
   -Ще ти подскажа само,че се свири на пияно и затова ти е малко трудно...
   -На върха на езика ми е! - казах и не спрях да мисля коя е песента.
   -"What would I do without your smart mouth,
     Drawing me in, and you kicking me out
     Got my head spinning, no kidding, I can’t pin you down..."

    Алекс започна да пее като ангел.В съчетание с китарата беше просто невероятен.Никога не съм разбирала защо го е страх да пее,това му беше в кръвта...

   -"What’s going on in that beautiful mind
   I’m on your magical mystery ride
   And I’m so dizzy,don’t know what hit me, but I’ll be alright..." -Алекс продължаваше да пее,докато аз не спирах да го гледам.
   -...продължи... - прошепнах почти без звук,но той ме разбра и кимна.
   -"My head’s under water
    But I’m breathing fine
    You’re crazy and I’m out of my mind..." - той пееше толкова хубаво,че вече бях спряла да мисля за каквото и да е било и си спомних песента.
   -"Cause all of me,
    Loves all of you,
   Love your curves and all your edges,
   All your perfect imperfections..." - запяхме и двамата в хор и не спяхме да се гледаме.
   -"Give your all to me,
    I’ll give my all to you
   You’re my end and my beginning,
   Even when I lose I’m winning...
   'Cause I give you all of me,
   And you give me all of you..." - той направи няколко акорда и спря да свири.
   -Хареса ли ти? - попита ме той след като остави китарата до дивана.
   -Да ми хареса?Това беше по-добро от оригинала! - казах и го целунах продължително.
   -Ако ще получавам това всеки път когато свиря...Ще свиря цял постоянно! - каза и се целунахме отново.
   -Знаеш ли колко добре свириш?Или пееш?
   -Не...не съм свирил пред публика,само пред преподавателя ми на уроците тогава.Казваше ми,че имам потенциал,но нашите не ме одобриха много и зарязах китарата...
   -Трябва да станеш певец!Ще съм на първия ред!
   -Не...това не е за мен.Гълтам си граматиката когато съм пред много хора... - каза той и погледна надолу - Дори ме беше страх пред теб да пея.Явно имам сценофобия...
   -Ще я преодолееш и ще си идол на хиляди момичета. - казах и го побутнах.
   -Но аз ще виждам само теб... - той ме погледна и ме целуна.
   -Добре,защото ще стане страшно ако те видя с друга...
   -Няма,споко.А аз ще избия нечий нос ако някой те целуне,освен моя разбира се.Но със затворени очи,не искам да виждам кръвта... - каза той и засмяхме.
   -Някои двойки си имат песни,искаш ли това да е нашата?
   -Ние не сме нормални нали знаеш?Но иначе да,разбира се... - Алекс хвана ръката ми и я целуна.
   -Знам... - усмихнах му се.
   -Господи! - той изкрещя и си удари челото с ръка - Приготвяй се!Сетих се къде и какво ще правим...
   -Боже,Алекс,по-спококно!Къде ще ходим?
   -Изненада!Ще ти хареса,гаранрирам!
   -Само да не е на стриптийз бар... - погледнах го и му повдигнах вежда.
   -Никога не бих те завел там....бих отишъл сам... - измрънка той под носа си.
   -Алекс.Мей.Картър...Какво каза туко-що?!
   -Шегувам се разбира се!Леа...Как можа да си го помислиш?
   -От теб очаквам всичко... - станах от дивана и го целунах - Отивам да се приготвя,защото не мога да изляза така... - посочих блузата си.
   -Защо да не?На мен не ми е проблем... -каза Алекс и извъртях очи.